Панаир на суетата (роман без герой)

Когато Озбърн научи, че приятелят му я беше видял, той заразпитва живо и загрижено за клетото дете. Как е тя? Как изглежда? Какво казва? Приятелят взе ръката му и го погледна в очите.

— Джордж, тя е на умиране… — каза Уилям Добин и не можа повече да говори.

В малката къщичка, където семейство Седли беше намерило убежище, имаше едно приветливо ирландско момиче, което вършеше цялата домакинска работа. Много пъти то напразно се бе старало да утеши и помогне на Амелия. Еми бе твърде натъжена, за да му отвърне, като дори не забелязваше опитите, които момичето правеше.

Четири часа след разговора между Добин и Озбърн това момиче влезе в стаята на Амелия, където тя седеше, както обикновено, замечтана мълчаливо над писмата — нейните малки съкровища. Момичето, усмихнато, с лукав и весел вид, направи много опити да привлече вниманието на клетата Еми, която обаче не я забелязваше.

— Мис Еми — каза момичето.

— Идвам — каза Еми, без да погледне.

— Трябва да ви съобщя нещо — продължи момичето. — Има нещо — някой — знаете, ето друго писмо за вас — не четете вече старите. — И тя й даде едно писмо, което Еми взе и прочете.

„Трябва да те видя — казваше писмото. — Скъпа ми Еми — скъпя моя любов — скъпа съпруго, ела при мене.“

Джордж и майка й бяха навън и я чакаха да прочете писмото.

Глава XIX Как болногледачката на мис Кроли се грижеше за нея

Видяхме вече, че щом някое важно за семейство Кроли събитие стигнеше до ушите на мисис Фъркин, последната веднага се чувствуваше длъжна да го съобщи на мисис Бют Кроли в пасторския дом. Споменахме също така колко мила и любезна беше тази добродушна дама към доверената прислужница на мис Кроли. Тя беше много любезна и към мис Бригс, компаньонката, и си осигури добрите й чувства посредством цяла поредица от онези обещания и прояви на внимание, които струват малко, когато се правят, но които са много приятни и ценни за този, който ги получава. Да, всеки, който ръководи домакинство, трябва да знае колко евтини и все пак колко приятни са тези прояви и какъв вкус дават и на най-блудкавото блюдо в живота. Кой е бил този съвършен глупак, който казал, че „думите не мажат хляба с масло“? Половината от парчетата хляб в обществото се поднасят и стават вкусни само с тази подправка. Както безсмъртният Алексис Сойе може за половин пени да сготви по-вкусна супа, отколкото един неопитен готвач с цели килограми месо и зеленчуци, по същия начин и един изкусен артист може да стори така, че няколко простички и приятни думи да хванат повече място, отколкото материалното добро, което би направил неопитният. Дори нещо повече, ние знаем, че на дело стореното добро често пъти разваля някои стомаси; докато голяма част от тях са в състояние да смелят всякакво количество приятни думи и винаги са гладни за повече от същата храна. Мисис Бют толкова често бе казвала на Бригс и Фъркин колко силно ги обича и какво тя би направила за такива искрени и предани приятелки като тях, ако би имала богатството на мис Кроли, че въпросните две дами показваха към нея най-голямо уважение и изпитваха такава благодарност, сякаш мисис Бют ги беше обсипала с най-големи облаги.

Родън Кроли, от друга страна, какъвто си беше егоистичен и тромав, никога не проявяваше и най-малкото усилие да спечели лелините си адютантки, като им показваше напълно открито презрението си — веднъж дори накара Фъркин да му събуе ботушите — пращаше я на дъжда да му върши разни унизителни услуги — и ако понякога й даваше по някоя гвинея, вършеше го по такъв начин, сякаш й удряше плесница. И понеже леля му правеше Бригс прицелна точка на подигравките си, той следваше примера й и също й се надсмиваше, а шегите му бяха толкова деликатни, колкото и ритниците на коня му. Докато мисис Бют се съветваше с нея относно някои мъчнотии или в случаи, където трябваше да се прояви изисканост, възхищаваше се от поезията й и чрез хиляди прояви на доброта и учтивост показваше колко много цени Бригс. Ако правеше някой съвсем дребен подарък на Фъркин, тя го придружаваше с толкова ласкателства, че малкият подарък се превръщаше в злато в сърцето на признателната прислужница, която освен това очакваше някаква много голяма облага, която неминуемо трябваше да получи в деня, когато мисис Бют щеше да се сдобие с наследството.

Обръщаме почтително внимание на тези, които сега встъпват в живота, върху различното поведение на тези двама души. „Хвалете всекиго — казвам аз на такива хора. — Не бъдете придирчиви, а ласкайте хората право в лицето и зад гърба им, когато сте сигурни, че има някаква възможност да го научат. Никога не пропущайте случая да кажете добра дума. Също както Колингуд никога не виждал някое празно местенце в имението си, без да извади от джоба си жълъд и да го посади, така правете и вие с ласкателствата си в живота. Един жълъд не струва нищо; но от него може да израсне доста внушително дърво.“