Панаир на суетата (роман без герой)

Също и Ребека, която сега бе станала роднина, получи своя дял от любопитството на любезната мисис Бют. Тази жена, която тъй неуморимо търсеше истината (и която бе дала най-строга заповед да не се приемат никакви пратеници, нито писма, идващи от страна на Родън), взе екипажа на мис Кроли и отиде при старата си приятелка мис Пинкъртън в Чизик, на която съобщи страшната новина, че капитан Кроли бил съблазнен от мис Шарп, и от която научи най-различни данни относно произхода и ранния живот на бившата възпитателка. Приятелката на лексикографа можа да й даде достатъчно сведения. Накараха мис Джимайма да донесе писмата на учителя по рисуване. В едно от тях той изказваше благодарността си на двете дами от Чизик за това, че приели Ребека, а последният документ, излязъл изпод перото на нещастния художник, беше този, с който той заявяваше от смъртното си легло, че оставя своето осиротяло дете под закрилата на мис Пинкъртън. В колекцията имаше също и младежки писма и молби от Ребека, с които просеше помощ за баща си или изразяваше собствената си благодарност. Не зная дали в Панаира на суетата има по-хубави сатири от писмата. Вземете например сноп писма от вашия мил приятел, писани преди десет години — от милия ви приятел, когото сега мразите. Погледнете писмата от сестра ви! Колко много сте били привързани един към друг, преди да се скарате за онова наследство от двадесет фунта стерлинги! Препрочетете детинските драсканици на сина ви, който след това едва ли не сломи сърцето ви със самолюбието и неблагодарността си. Или пък погледнете собствените си писма, изпълнени с вечен плам и безкрайна любов, които ви бяха върнати от любимата ви, когато се омъжи за висшия сановник — любимата ви, за която сега мислите толкова, колкото и за кралица Елизабет. Клетви, любов, обещания, споделени тайни, благодарност — колко са смешни, когато ги четете след известно време! В Панаира на суетата трябва да има закон, който да заповядва изгарянето на всички писмени документи (освен изпращаните от търговците сметки) след известен къс срок от време. Тези шарлатани и мизантропи, които препоръчват неизличимо японско мастило, трябва да загинат заедно със собствените си вредни открития. Най-доброто мастило за употреба в Панаира на суетата трябва да бъде такова, което за няколко дни напълно изчезва и оставя хартията чиста, та да може да пишете на нея и другиму.

От пансиона на мис Пинкъртън неуморимата мисис Бют проследи пътя на Шарп и дъщеря му назад към квартирата им на Грийк Стрийт, която покойният художник бе заемал; и където портретите на хазайката в бяла атлазена рокля и на съпруга й с пиринчени копчета, нарисувани от Шарп вместо наема за тримесечието, все още красяха стените на приемната. Мисис Стоукс беше общителна жена и бързо разправи всичко, което знаеше за мистър Шарп, какъв бил разпуснат и беден; добродушен и забавен; как винаги бил преследван от пристави и кредитори; как, за ужас на хазайката, която просто не могла да понася съпругата му, той се оженил за последната едва наскоро преди смъртта й; и каква особена малка хитруша била дъщеря му; как карала всички да се смеят на шегите и закачките й; как сама носела ракията от кръчмата и как я познавали във всички ателиета на квартала. Накъсо казано, мисис Бют доби такива пълни знания за родословието, образованието и поведението на новата си племенница, които едва ли биха доставили голямо удоволствие на Ребека, ако тя би знаела за предприетото разследване.

Мис Кроли бе обсипана с благодатта на тези усърдни разследвания. Мисис Родън Кроли била дъщеря на оперна балерина. Самата тя също танцувала. Служела и за модел на художници. Възпитавана била тъй, както подобава на дъщерята на една такава майка. Пиела джин с баща си и т.н. и т.н. Пропаднала жена се омъжила за пропаднал мъж; и поуката, която трябваше да се изведе от разказа на мисис Бют, бе, че злодейството на тази двойка е непоправимо и че никой свестен човек не би трябвало да има нещо общо с тях.

Това бяха материалите, които благоразумната мисис Бют насъбра в Парк Лейн, това бяха амунициите и провизиите, които служеха за подкрепления на къщата срещу обсадата, която тя знаеше, че Родън и жена му ще предприемат срещу мис Кроли.

Но ако в приготовленията й можеше да се намери някаква грешка, тя се състоеше в това, че бе прекалено ревностна; всичко вършеше прекалено усърдно. Тя безсъмнено бе направила мис Кроли по-болна, отколкото бе необходимо; и макар старата жена да се бе подчинила на господството й, то бе толкова строго и неумолимо, че жертвата бе склонна да избяга от него при първата появила се на пътя й възможност. Властните жени, тези украшения на женския пол — жените, които нареждат всичко за всекиго и знаят по-добре от засегнатия кое е най-добро за ближните им, понякога не мислят за възможността от домашен бунт, нито пък за друга неприятна последица, произтичаща от прекалено строгата им власт.