Панаир на суетата (роман без герой)

То се знае — проповедите за пред болни и нравоучителните разсъждения нямат място в обикновените повести и ние не ще правим опити (както някои съвременни романисти) да увлечем читателя, за да му поднесем някаква мрачна беседа, когато той си е платил, за да гледа комедии. Но едва ли може да се внуши без проповядване, че шумът, възторгът, смехът и веселието, които Панаирът на суетата показва пред хората, невинаги се проявяват и в частния им живот и че понякога ги обхваща най-ужасна потиснатост на духа и най-печални угризения. Споменът за най-пищните банкети едва ли може да развесели болния епикуреец. Възпоминанията за най-прекрасните дрехи и най-големите успехи по баловете едва ли могат много да утешат повехналите хубавици. Може би и държавниците, в известни моменти на живота си не чувствуват особено задоволство при мисълта за най-големите си успехи; и сполуката, и веселието на вчерашния ден са от много малко значение, когато наближи един известен (макар и все пак неизвестен) ден, за който всеки от нас трябва да се замисли в един или друг случай. О, мои събратя шутове! Не идват ли моменти, когато човек се изморява да се хили и премята, да подхвърля шапката си и раздрусва звънчетата? Това, скъпи другари и приятели, е приятната ми цел — да се разхождам с вас през Панаира, да разглеждаме заедно будките и бараките; а после да се приберем вкъщи след шума, блясъка и веселието и тайно от другите да се отдадем на мъката си.

„Ако моят клетник имаше глава на плещите си — мислеше си мисис Бют Кроли, — колко полезен би могъл да бъде на тази нещастна стара дама при сегашните обстоятелства! Би могъл да я накара да се разкае за страшното си свободомислие; би могъл да й внуши да изпълни дълга си и да се откаже завинаги от онзи омразен негодник, който опозори и себе си, и семейството си; и може да й повлияе да се отнесе справедливо към милите момичета и двете момчета, които несъмнено се нуждаят и заслужават всяка помощ, която роднините им могат да им окажат.“

И тъй като омразата към порока представлява стъпка към добродетелта, мисис Бют Кроли се стараеше да влее в съзнанието на зълва си необходимото отвращение към многобройните грехове на Родън Кроли. Чичовата му жена изброи такова количество от тях, че те бяха достатъчни да осъдят на гибел цял полк млади офицери. Ако човек извърши някакво зло в живота си, не зная дали има моралист, по-склонен да покаже прегрешенията му пред света от собствените му роднини; така и мисис Бют показа превъзходна семейна заинтересованост и познание по отношение на Родъновата история. Тя знаеше всички подробности за онази грозна кавга с капитан Маркър, при която Родън, виновен от самото начало, свършил с това, че застрелял капитана. Тя знаеше как нещастният лорд Дъвдейл, чиято мамичка била наела къща в Оксфорд, за да може той да получи там образованието си, и който до идването си в Лондон не се бил докосвал до карти, бил развратен от Родън в „Какаовото дърво“ и този ужасен развратител и изкусител на младежта го напил и му ограбил четири хиляди лири стерлинги. Тя описа с най-живи подробности страданията на провинциалните семейства, които бил разорил — чиито синове завлякъл в безчестие и бедност и чиито дъщери подтикнал към падение. Тя познаваше клетите търговци, които загубили състоянието си поради неговото разточителство — подлостите и мошеничествата, чрез които постигал това, — удивителните лъжи, с които мамел най-великодушната от всички лели, както и неблагодарността и насмешката, с които заплащал за жертвите й. Тя разправи малко по малко тези истории на мис Кроли; разправи й ги с всички подробности; чувствуваше, че това е нейният наложителен дълг като християнка и майка; и не изпитваше никакво угризение, нито разкаяние спрямо тази, която принасяше в жертва. Дори нещо повече, тя навярно смяташе, че това, което върши, е похвално и се гордееше с твърдостта, с която действуваше. Да, кажете каквото искате, обаче ако човек трябва да бъде похулен, никой не може да свърши това тъй добре, както някой негов роднина. И ние сме принудени да признаем за този нещастен клетник Родън Кроли, че самата истина бе достатъчна да го осъди и че всички измислици и клюки представляваха само излишни усилия от страна на приятелите му.