Пантерата

Вгледахме се внимателно в неговия монитор и видяхме петте джипа да спират на трийсетина метра от постройката, което бе повече от разстоянието, на което ни чакаха от самолета. Всъщност бяха достатъчно далеч от зоната на поражение, за да се разминат с гробището за автомобили.

Бедуините започнаха да слизат от джиповете. Преброих общо петнайсет души, всички с калашници. Всички, освен един — шейха. Муса изпъкваше с чистата си бяла роба и царствения шивал. Не можех да видя лицето му, но благодарение на компютърното увеличение виждах огромния му клюн. Хвърляше поне половин метър сянка и сигурно си имаше отделен пощенски код.

Бедуините разтоварваха джиповете — три килима и нещо като щайги бутилирана вода и торби, вероятно с хляб и чай. Носеха и други неща, вероятно походни котлони и чайници, както и много чаши за чая — но не и кат за гостите от Ал Кайда. Като се изключи зеленото растение, разполагаха с всичко необходимо за йеменски пикник, дори мравки в случай, че някой е болен от малария. Естествено, и с калашници, защото по-късно щяха да нарушат традиционното бедуинско гостоприемство и да избият гостите, които не са били избити от американските ракети.

Шейх Муса се вмъкна в колибата с неколцина от хората си, а останалите бедуини започнаха да подготвят всичко за сгледата.

— Пантерата и хората му ще пристигнат след около час или повече — каза Чет. — Можеш да закъсняваш, но никога не бива да подраняващ.

Ако водеха и жени, нямаше да им се налага да се безпокоят, че ще подранят. Пардон. Не знам как ми мина това през главата.

Чет натисна един бутон на конзолата и каза:

— Картината се записва. За да можем да си пускаме отново и отново последните няколко секунди от живота на господин ал Дервиш.

Въпросът с жертвите от приятелски огън си оставаше и Бренър го повдигна.

Чет разполагаше с готов отговор:

— Двете страни не се смесват. От Ал Кайда си седят на техните килими или около колите си, бедуините също. Само шейхът и Пантерата ще седят заедно на отделен килим и ще разговарят насаме, а когато шейхът се извини и влезе в каменната постройка с неколцина от хората си, за да изведе американците, това ще е сигнал за бедуините да действат. Тогава ще дам заповед за огън и след четири секунди за господин ал Дервиш и може би за половината от хората му всичко ще е приключило. Бедуините ще довършат оцелелите. Обсъждахме това в Аден, забравихте ли?

Да, обсъждахме го, но Чет може би още беше пълен с гадости и всички там долу щяха да умрат. Или най-малкото да изгубят части от телата си. А после трябваше да се разкараме оттук. При това бързо.

Чет раздели екрана на две и лявата половина показа широк изглед към Крепостта на гарвана от втората двойка самолети, обикалящи над платото.

— Тук няма никой — отбеляза той.

Вярно. Не се виждаше войска на Ал Кайда, готова да щурмува крепостта. Това бе знак, че нещата вървят по план и че Пантерата ще се появи при колибата на козаря.

— Настъпи промяна в плана — прозаично добави Чет.

В главата ми забръмча предупредителен сигнал.

Той завъртя стола си към нас и ни погледна един по един.

— Добра промяна.

Сигналът забръмча по-силно. Освен това забелязах, че Бък е изненадващо мълчалив от самото ни влизане в микробуса. Дали се беше замислил за нещо? Или се безпокоеше за нещо?

— На най-високо ниво бе взето решение вие тримата да се махнете оттук. Още сега.

Никой от нас тримата не попита защо. Обяснението предстоеше.

— Ролята ви в тази мисия приключи. Всъщност приключи още когато делегацията на Ал Кайда ви видя.

Всички го знаехме, но Чет го споменаваше за първи път.

Той отговори на незададения въпрос:

— Във Вашингтон смятаха, че трябва да останете няколко дни след като онези от Ал Кайда ви видят, ако случайно се сетят къде са били отведени и ако следят крепостта, за да я атакуват или да видят дали не е останал някой. Но тъй като вече всичко е на мястото си и нещата вървят към завършек, отгоре искат да разделят екипа, за да са сигурни, че не държим всичките си яйца в една кошница.

Трите яйца, които щяха да бъдат поставени в друга кошница, отново не попитаха нищо. По-добре беше да оставим Чет да говори.

И той направи точно това.

— Ние с Бък ще останем, докато ракетите не си свършат работа. Ще задържим Замо за охрана. Ще си оставим и един „Предатор“. Другият ще следва вас. — Чет отново ни погледна. — Ще вземете един джип, ще слезете по северния склон и ще тръгнете към пистата в Мариб. Там ще ви чака чартърен самолет на Компанията, с който ще стигнете до едно място в Саудитска Арабия, после до международното летище на Рияд и оттам до дома. Ако се постараете, можете да стигнете до пистата за по-малко от час.

Половин, час, ако аз карам. Еха. Звучеше прекалено добре, за да е истина.

— Някакви въпроси? — попита Чет. — Някакви проблеми?

— Смятаме да останем, докато всичко не приключи — заяви Кейт. — Ще отидем на мястото на атаката с вас и ще се махнем заедно оттук със самолета.

— Няма да се получи, Кейт — отсече Чет. — Това са заповеди отгоре. Но все пак оценявам отдадеността ти към мисията.