Пантерата

— Това е важно, Кейт. Не ме прекъсвай — срязах я и продължих: — И сякаш убийството на човек на Компанията не беше достатъчна неприятност, двамата неволно объркахме план на ЦРУ да превърне голяма част от Близкия изток в радиоактивна пустош.

В джипа се възцари пълна тишина.

— И тъй, Кейт и аз знаем тази голяма тайна и се заклехме да мълчим завинаги — продължих. — В замяна на това Компанията обеща да забрави инцидента с Кейт и оръжието! В ЦРУ обаче не работят по този начин.

— Да, не работят — съгласи се Бренър.

— Именно. Може и да забравят историята с убийството, но не и че има двама свидетели, знаещи за ядрения Армагедон, подготвян на Пясъчландия.

Бренър вече караше още по-бавно и като че ли се беше умислил. Накрая осъзна, че съм си казал рецитацията, и попита:

— И какво… какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че нито Кейт, нито аз, нито никой, който по една или друга случайност е с нас, няма да се измъкне жив от Йемен.

Никой не отговори, така че обясних:

— Именно затова двамата с Кейт сме тук. Това е идеалното място за убиване. Никой не отговаря пред никого за нищо. Същинска черна дупка. А това е операция „Чистка“ — добавих.

Бренър спря джипа; погледна в огледалото и попита:

— Кейт? Вярваш ли на това?

— Не — отвърна душевната ми половинка.

— Аз пък вярвам — обади се Замо, който обикновено нямаше мнение.

Готово. Разбрахме се.

Бренър зададе очевидния въпрос:

— Как смяташ, че… ще стане това?

— Ще стигна дотам по-късно. Мога обаче да те уверя, че ще се случи между това място и пистата на Мариб.

Последва мълчание.

— Защо според вас сме в този джип, извън Крепостта на гарвана и далеч от Чет и Бък? — попитах.

— Казаното от Чет е перфектно от тактическа и оперативна гледна точка — отвърна Бренър.

— Съвсем вярно, поради което параноята ми не би трябвало да се обади. И знаеш ли какво? Да кажем, че съм само седемдесет и три процента сигурен, че Чет иска да ни види сметката, на мен и Кейт имам предвид.

— Ако стоим тук цяла вечер, наистина могат да ни убият — каза Кейт. — Трябва да стигнем до летището.

Бренър зададе следващия логичен въпрос:

— Ако всичко това е вярно, какво общо имаме ние със Замо?

— Просто сте се оказали на неподходящото място в неподходящия момент — отвърнах. — Съвсем логично е да ви бъде наредено да тръгнете с Кейт и мен. В противен случай това би изглеждало подозрително. Колкото до Замо, той така или иначе нямаше да остане. Всичко онова бяха само дрънканици, за да прилича на тактически издържан план. Бък знаеше много добре какво ще кажеш и че Замо няма да остане с него и Чет. А ако останеше, Чет щеше да го убие с калашник, щеше да потули снайперистката му пушка и всичко щеше да изглежда като работа на бедуините.

Двамата се умълчаха.

— Просто не мога да повярвам, че със Замо трябва да бъдем попилени от собствените си хора само защото по една случайност сме с вас — рече накрая Бренър.

— А би трябвало. Има обаче още една причина да не си на подходящото място. От гледна точка на Чет, аз или Кейт може да сме споделили с теб подозренията си и следователно ти също си човек, който знае прекалено много. А в този бизнес, ако знаеш неща, които не би трябвало да знаеш, се превръщаш в проблем за Компанията — напомних и на Бренър, и на всички останали. — Компанията е избрала много добре, когато е избрала Чет Морган да свърши тази работа. Той е побъркан — обясних, все едно вече не го знаеха.

Бренър, Кейт и Замо се замислиха. Май подозираха, че Джон не се нуждае толкова от бронежилетка, колкото от усмирителна риза.

Бренър обаче реши да избегне темата за параноята ми. Или пък искаше да я тества, не съм сигурен.

— Значи мислиш, че Бък също е замесен?

Труден въпрос. Отговорът бе, че Бъкминстър Харис е в бизнеса със заблудите от толкова време, че всъщност вече не знае какво е истина и какво си измисля. Границата за правилно и неправилно също му се беше размила. Освен това играта просто му харесваше. Сигурен бях, че харесва мен, Кейт и всички останали, но ако Чет поставеше пред него проблем, свързан с националната сигурност, а след това предложеше решение, Бък щеше да работи с него. Нищо лично.

— Трябва да е замесен — отвърнах накрая.

Е, Пол Бренър вече сигурно очакваше да заявя, че са ме отвличали и извънземни. Той обаче бе достатъчно умен, за да се разтревожи, както и достатъчно ченге, за да иска цялата информация.

— Дори да си прав… искам да кажа, според теб Чет се оказва един вид гений…

— Той е абсолютно побъркан — уверих всички. — Но е умен. Аз обаче съм по-умен. Нали така? — попитах половинката си.

Тя не отговори. Определено беше разстроена и се безпокоеше, че съм прекрачил ръба.

Бренър като че ли споделяше мнението й.

— Виж, всички сме подложени на силен стрес… — започна той.

— Добре — казах. — Карай. И да видим какво ще стане.

Бренър обаче не подкара, а ме попита:

— А какво мислиш, че ще стане?