Пантерата

В помещението имаше още четири бели пластмасови стола и полковник Хаким покани мен, Бренър и Сами да седнем с лице към затворника. Самият той премести един стол между нас и пленника и също седна.

Когато очите ми свикнаха със слабата светлина, видях до затворника празна пластмасова бутилка и леген, пълен с нещо, което изглеждаше като и миришеше като пикня. На пода имаше фасове, както и неща, които може би бяха добре сдъвкани листа кат. Килията вонеше на сто години мизерия.

Д-р Фахд освети очите на затворника с фенерче, премери му температурата, преслуша сърцето и дробовете, след което му измери кръвното. Накрая се изправи и обяви:

— Затворникът е добре.

Всъщност затворникът изглеждаше така, сякаш е издържал десет рунда срещу Майк Тайсън. Но пък може би жизнените му показатели бяха наред.

Д-р Фахд седна в ъгъла и запали цигара. Предположих, че тук няма нищо лошо докторите да пушат.

Полковник Хаким заговори на затворника, като по всяка вероятност представяше посетителите. Чух думата „Амрика“.

Затворникът затвори здравото си око и кимна.

— Можете да започвате — каза ни Хаким.

Сами преведе, Рахим отговори и Сами, който явно беше забравил или не знаеше, че Бренър разбира малко арабски, ни каза:

— Той се чувства добре.

— Не се чувства добре — поправи го Бренър. — Освен това казва, че е жаден и гладен.

Сами хвърли поглед към Хаким.

— Щом арабският ви е толкова добър, ще освободя преводача — каза полковникът.

— Арабският ми е достатъчно добър, за да разбера, когато чуя неверен превод — отвърна Бренър.

Хаким подмина думите му и погледна към мен.

— А вие, господин Кори? Как сте с арабския?

— По-добре, отколкото вие с английския.

Това не се хареса на Хаким, но той каза нещо на стража и той излезе.

— Продължавайте — каза полковникът на Бренър.

След като се разбра, че не можем да бъдем напълно изпързаляни, Бренър взе предвид изтичащото време и започна по същество:

— Как се казва командирът ти?

Сами попита, Рахим отговори и Сами каза:

— Както вече е казал в показанията си, той знае само измислените им имена.

— Добре. Какво е измисленото име на командира му?

Сами попита и Рахим отговори: „Саид“. Добави още нещо и Сами преведе:

— Саид загинал при атаката.

Е, това май беше задънена улица.

— Откъде е бил Саид?

Отговорът бе — от Ирак.

Стражът се върна с бутилка вода и я хвърли на дюшека. Рахим я отвори и я изпи до капка.

Бренър зададе още няколко въпроса за другарите по оръжие на Рахим. С две думи, бойците не знаели истинските си имена, което беше добра предохранителна мярка, ако някой от тях бъде заловен, както се бе случило с Рахим. Знаели бяха обаче националността си и понякога родните си места и Бренър установи, че половината от тях били от нашите добри съюзници саудитците, имало и неколцина от Кувейт, страната, която освободихме от Ирак при първата война в Залива. Имало също и хора от съседния Оман, неколцина египтяни и само петима йеменци — вероятно лекуващи се от пристрастяването към кат. Интересното бе, че повечето духовни водачи били от Саудитска Арабия, а повечето от обучаващите и командирите били иракчани, бивши членове на вече несъществуващата иракска армия, наети в момента от група, наречена Ал Кайда в Месопотамия. Друго си е да знаеш как се убива — все ще можеш да продадеш уменията си някъде.

Както и да е, бившият войник Бренър зададе въпроси в стила на военното разузнаване за командната структура, екипировката, бойния дух и така нататък и получи интересна информация, която можеше да свърши добра работа на военния аташе в посолството. Само че изобщо не се доближавахме до Пантерата.

Всъщност разпитът имаше известни проблеми и двамата го знаехме много добре. Трудностите бяха свързани не само с ограниченото време, но и с това, че полковник Хаким от Службата за политическа сигурност слушаше всяка дума, така че щеше да разбере какво търсим и можеше да се сети какво вече знаем и какво не.

Ако тези хора бяха истински съюзници, това нямаше да е от особено значение. Само че те не бяха. Всъщност полковник Хаким, а може би и преводачът и докторът, спокойно можеха да имат зетьове в Ал Кайда. Помня, че имах същия проблем при разпитите в Аден.

Предвид всичко това двамата с Бренър трябваше да действаме балансирано. Това беше може би единствената ни среща със затворника и трябваше да се възползваме максимално от възможността, без да издаваме много неща на съюзниците. Или на враговете. От друга страна, искахме Ал Кайда да знае едно — че Джон Кори търси Пантерата от Пърт Амбой.

Бренър влезе в ролята на ченге и се обърна към Сами.

— Кажи на Рахим, че ако продължава да казва истината, американците ще му помогнат да се върне у дома.

Сами погледна Хаким, Хаким кимна и Сами преведе глупостите на Бренър. Така де, Рахим беше джихадист от Ал Кайда, току-що нападнал американски петролен обект, така че имаше повече изгледи да бъде репатриран от йеменците, отколкото от американците — и ако някога се озовеше на американска територия, тя щеше да се нарича Гуантанамо. Офертата обаче явно се бе сторила искрена на отчаяния Рахим и той закима енергично.