Пантерата

— Някой от другарите ти или лидерите живял ли е в Америка? — попита Бренър.

Сами зададе въпроса и Рахим като че ли се поколеба, след което отговори.

— Казва, че един от другарите му, египтянинът Ануар, бил живял известно време в Америка — преведе Сами. — Казва също, че бил чувал, че един от главните им командири навремето бил живял в Америка.

Бренър беше достатъчно умен да не избързва с уточняващите въпроси и смени темата.

— Получавахте ли помощ или информация от някое от племената в района на Мариб?

Рахим изслуша превода, после каза нещо, което Сами преведе като:

— Казва, че местният шейх на племето яфи взел пари от Ал Кайда за правото да преминат през земите му и да използват лагера на бедуините.

Беше интересно, че Ал Кайда е успяла да сключи сделка с местен вожд. Но пък като оставим настрана всички различия, парите си вършат работата. Или, както бе казал Бък в Ню Йорк, имало е услуга за услуга.

— Какво друго е осигурявал шейхът? — попита Бренър.

Сами зададе въпроса на Рахим и преведе отговора:

— Казва, че шейхът осигурявал храна, водачи и информация относно охраната на американската петролна инсталация. Казва също, че командирите им казали, че с тази информация атаката им ще бъде успешна.

Рахим доброволно каза и нещо друго, което винаги е добър знак, и Сами преведе:

— Казва, че охраната на американската компания като че ли ги очаквала, и сега смята, че някой ги е предал на американците или на йеменските сили за сигурност.

— Как е името на онзи шейх? — попита Бренър.

Сами преведе въпроса, но Рахим отговори, че не знае.

— Яфи са голямо племе около Мариб — каза ми Бренър. — Подобно на всички племена, те са разделени на много кланове, които понякога носят името на родовите си шейхове. Така че ако знаехме името, бихме могли да идентифицираме племето и може би да установим местоположението на лагера на Ал Кайда. — Обърна се към полковник Хаким. — Трябва да се заемете това.

— Не ми казвайте какво да правя — рязко отвърна Хаким.

Съюзник или задник?

Бренър реши, че е задник, и ми обясни:

— СПС не обичат да напускат безопасните градове.

Помислих си, че Хаким ще се пръсне от яд, но той успя да се овладее и каза:

— Пет минути. — И добави за протокола: — Затворникът е болен и трябва да почива.

— Докторът каза, че бил много добре — посочих аз.

— Пет минути.

Бренър се обърна към мен.

— Твой ред е.

Добре. Както казах, обичам да размеквам затворника с лични въпроси и разговори за спорт, но в случая бе налице дълбока културна пропаст и разполагах с около четири минути, така че се насочих направо към основното ястие и зададох типичен въвеждащ въпрос.

— Кога за последен път видя Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир?

Подутите очи на Рахим се ококориха още преди превода.

Сами преведе и си личеше, че Рахим се затруднява с отговора. Накрая заговори.

Полковник Хаким се беше намръщил, а Бренър кимаше, сякаш разбира всяка дума — или поне всяка трета.

Накрая Сами преведе:

— Той казва… че ал Нумаир, Пантерата, се появил вечерта. Вечерта преди атаката. Говорил на бойците и ги уверил, че ще победят. Молили се заедно… после ал Нумаир се качил в кола и отпътувал.

С Бренър се спогледахме, след което зададох стандартен полицейски въпрос:

— Каква кола по-точно? С какъв цвят?

Сами попита и преведе:

— „Тойота Хайлукс“. Бяла.

— Много често срещано превозно средство в Йемен — уведоми ме Бренър. — И деветдесет процента от колите в тази страна са бели.

— Забелязах.

Значи Пантерата се возеше в често срещана кола, което не беше изненадващо. Изненадващото бе, че явно се придвижваше свободно през онзи племенен район.

— Колко други коли имаше с него?

Отговорът бе пет и Сами каза, че всички били бели джипове, макар че Рахим не беше сигурен за марките и моделите.

Зададох друг стандартен полицейски въпрос:

— Как беше облечен ал Нумаир?

В традиционното за Северен Йемен облекло — бял футех и шивал на главата. Никакви тениски на „Джърси Шор“. Явно Пантерата се връщаше към корените си.

Потупах камата си.

— Джамбия?

На Сами не му се наложи да превежда: Рахим кимна и каза:

— Джамбия.

— Брада?

Да. Дълга, черна.

— Как изглеждаше? Болен? Здрав? Дебел, слаб?

Сами зададе въпроса и отговори:

— Според Рахим изглеждал здрав. Но много слаб.

— Рахим знае ли, че Булус ибн ал Дервиш е американски гражданин?

Сами изглеждаше изненадан от това, но не и Рахим.

— Бил чувал подобно нещо. Но не знаел дали е истина.

При нормален разпит сега щях да спомена голямата награда и да попитам къде се крие Пантерата. Но бях сигурен, че Рахим не знае. Нямаше да ми каже дори и за пет милиона долара. А ако знаеше и ни кажеше, нямаше да сме ние онези, които първи ще се доберат до Пантерата. Някой щеше да го предупреди да си плюе на петите. А ако йеменската армия решеше да прояви инициатива, беше малко вероятно да се обърне към нас за помощ и предвид доказаната им некомпетентност Пантерата щеше да се измъкне.

Затова предпочетох да попитам:

— Къде и кога е следващата атака?

Сами преведе, Рахим отговори и Сами преведе пак: