Пантерата

Сами погледна Хаким. Полковникът явно разбираше, че едва ли ще може да ни изгуби още време, и кимна.

Сами обърна една страница и продължи:

— Затворникът твърди, че е бил вербуван от Ал Кайда в Медина преди четири месеца. Не знае фамилните имена на вербуващите, само измислени имена, както и че те също били саудитци. Малко след това долетял с „Йемения Еър“ в Сана със собствения си паспорт и туристическа виза. На летището бил посрещнат от двама души, които не му казали имената си, и бил отведен в къща в околностите на града, но не знае къде точно. Останал в къщата пет дни с още двама новобранци от Саудитска Арабия, като тримата прекарвали времето си в пости и молитви.

Някои типове здравата се забавляват. Нищо чудно, че са поискали да постъпят в Ал Кайда. Пътешествия, приключения, срещи с нови хора, пости, молитви, куршум и затвор, където те измъчват. Пишете и мен. Така де, какво си мислят тези хора? Това е въпросът.

— На петия ден, по изгрев-слънце, затворникът и двамата други били качени на „Тойота Хайлукс“, която ги откарала на изток по пътя за Мариб — продължи Сами. — Спирали ги на три военни пропускателни пункта, но след като показвали саудитските си паспорти и казвали, че са туристи и студенти на път към руините в Мариб, ги пускали да продължат. Шофьорът, който бил йеменец, казвал на войниците, че е платен екскурзовод. — Сами обясни: — Там има древни храмове от времето на Савската царица и пак там според преданието спрял ковчегът на Ной, така че районът е интересен за евреи, християни и мюсюлмани.

Аха. Както и за американските петролни компании и Ал Кайда. Много неща стават в Мариб. Може би Мат Лонгоу беше прав — че трябва да го видя това място.

— Пътували пет часа по шосето, след което още половин час в планините — продължи Сами. — Затворникът твърди, че не може да ни каже или покаже къде точно са се намирали и къде е свършило пътуването им, защото и на тримата им завързали очите.

Дали пък и шофьорът не е бил със завързани очи? Но като ги знам как шофират местните, това едва ли е от особено значение.

— Затворникът и двамата му сънародници пристигнали в някакъв планински лагер, който бил примитивен според описанието му — каза Сами. — Кирпичени къщи и пещери, както и няколко бедуински шатри. Може би преди лагерът е бил използван от бедуини. Според него това бил тренировъчен лагер на Ал Кайда, в който имало стотина новобранци от различни страни като Оман, Ирак, Египет и Кувейт. А също и десетина офицери, треньори и духовни водачи.

Духовни водачи? Може би имам нужда точно от това вместо началник. Как можем да сме кръстоносци без духовни водачи? Както и да е, изглеждаше, че джихадистите, в това число и Ал Кайда, имат средновековни тикви и оръжия от двайсет и първи век. А това прави войната много по-различна. Липсват ми безбожните комунисти.

Сами прелисти досието и мина нататък:

— Обучението в лагера продължило три месеца — стрелба, експлозиви, разчитане на карти и работа с комуникационно оборудване. Затворникът описва обучението като много изтощително и тежко, а храната — като лоша.

Купонът ставаше по-як с всяка минута. Но все пак трябва да се отдаде дължимото на кучите синове. Моят племенник тийнейджър дори не си чисти стаята, а Ал Кайда успява да накара тези хлапета, предимно от средната класа, да зарежат климатиците, телевизорите и течащата вода и да отидат в пущинака, за да живеят в кирпичени коптори, да ядат кози и да се учат как да станат бойци. Нещо като Армията на мира, с изключение на оръжията. Да не забравяме и Пантерата от Пърт Амбой, Ню Джърси. Какво ставаше тук?

— Затворникът казва, че в лагера имало медик, но му липсвали умения и материали — продължи Сами. — Казва, че един новобранец умрял от треска, а друг от нараняванията си след падане от една планинска пътека. В лагера имало, много болни.

Естествено. Не са имали медицинска сестра, която да им боде задниците, преди да заминат за Йемен. Иначе казано, Ал Кайда в Йемен се намираше на първа или втора фаза от развитието си — пристигнали са, организирали са лагери, имат новобранци и обучаващ персонал, но не са достатъчно силни, за да предприемат значителен ход към събарянето на правителството. Междувременно трупаха увереност и уважение чрез атаките си срещу чуждестранни обекти и индивиди — туристи, посолства и бизнес — и като не посягаха на йеменските военни, което би накарало дори една мързелива и некомпетентна армия да отвърне на удара. Да не забравяме и „Коул“, първата и засега най-зрелищна и успешна атака на Ал Кайда в Йемен, благодарение на която определено бяха забелязани.

— Когато обучението завършило, затворникът и четирийсет други заминали за района северно от град Мариб — продължи Сами. — Там живеели в овчарски колиби, чиито собственици ги нямало. И там планирали и подготвили нападението срещу американската петролна инсталация, която се намира недалеч.

Вдигна поглед от досието.

— Разпитващите са стигнали дотук, след което затворникът се разболял и трябвало да бъде настанен в затворническата лечебница.