Пантерата

— Ясно. Но правителството така или иначе би трябвало да го направи. За тяхно добро е.

— Точно това се опитваме да им обясним. И те го знаят, но използват това, че сме заслепени на тема Ал Кайда, и се опитват да ни принудят да използваме безпилотните си самолети и ракетите срещу племенните вождове, както и срещу сепаратистите в Южен Йемен.

— Схванах. И така пасовете продължават.

— Именно. Всичко се свежда до деликатно равновесие, и в крайна сметка — до quid pro quo.

— Ясно.

Той се върна на оплакването ми.

— Относно разпитването на затворниците. СПС не иска да ни дава безплатна информация. Искат да ни я продават. Така че ако ни съобщят нещо ценно за Пантерата например, ще поискат от нас да им дадем кофа черва, принадлежали на някой досаден племенен вожд.

Картинното му изразяване донякъде ме изненада, но и ме накара да си спомня, че Бък Харис е само десет процента дипломат и деветдесет процента разузнавач. Всъщност в добрите стари дни на Студената война той и приятелчетата му са се събирали на коктейли и са разговаряли за ядрено заличаване на стотици милиони хора. А сега броят потенциални трупове можеше да се измери с кофи черва. Сериозен прогрес.

— Предполагам, че Пол ти е предал, че според затворника около четирийсет джихадисти пътуват към Аден, за да атакуват „Шератон“.

— Да. Вече предупредихме нашите хора там.

— Добре. Особено щом и ние ще сме от тях. Може би няма да е зле йеменската армия да ги пресрещне.

— Йеменската армия няма особен успех с пресрещането на бойци на Ал Кайда, когато те слизат от планините — уведоми ме той. — Смятаме, че хората на Ал Кайда пътуват на малки групи или поотделно, в цивилно облекло. Може дори да използват обществен транспорт. Автобуси, самолети, наети коли. Мъжете в Йемен носят калашници и никой не ги спира и разпитва за оръжието им. Все едно да спреш мъж с чадър в Лондон.

Бък явно ставаше остроумен на третото мартини и аз се усмихнах.

Той си погледна часовника.

— Всъщност имаме среща с Пол горе в осем. Тоест сега.

— Ще взема Кейт.

— Мисля, че тя вече е там.

— Добре.

Допихме си питиетата, взехме асансьора до третия етаж и отидохме в защитената комуникационна стая.

Интересен коктейл беше.

33.

Г-жа Кори и г-н Бренър седяха на масата и бъбреха, а двама техници следяха електрониката от другата страна на стъклената стена. Сигурен бях, че днес има много засилен трафик между това помещение и Вашингтон. Седнахме.

— Записващите устройства са изключени — уведоми ни Бренър. Значи никога нямаше да науча за какво си говореха Пол и Кейт. Всъщност така и така нямаше да науча.

— Е, значи днес сте изкарали добре в Сана? — попита ни Бък.

— Как е възможно да си изкараш зле в Сана? — отвърнах аз. Бък се усмихна и ни подкани да му разкажем за деня. Направихме го и Бък слушаше без коментари, освен че се поинтересува как е храната в Стария град и попита Бренър дали е сигурен, че ми е намерил най-добрата джамбия за най-добрата цена. Освен това попита Кейт дали е доволна от покупките в „Надежда в техните ръце“.

Разбира се, това беше игра от негова страна — да остави на заден план жизненоважните теми и да се интересува от обяд и покупки. Бива си го като техника за разпит, но е доста дразнеща, ако ти се налага да докладваш.

Бък продължи по същество.

— Сигурни ли сте, че не са ви проследили?

Вече бях казал, че не са, така че малко се вкиснах.

— Бък, аз съм ченге. Знам кога ме следят.

— Това не е Ню Йорк — посочи Бък.

— Задниците са си едни и същи навсякъде.

Бък се усмихна.

— Е, сигурен съм, че някой някъде ви е видял и се е обадил по телефона, а ние всъщност искаме точно това. Все пак е добре, че никой не е действал въз основа на тази информация, докато сте били навън. — Обърна се към Бренър. — Може би е трябвало да вземете хора от ДСС за подкрепление.

— Реших, че е достатъчно безопасно, за да минем и без подкрепления — малко хапливо отвърна Бренър.

Е, не беше точно така. Но не това е важното. Подкрепленията лесно се забелязват и стряскат лошите, а нито Пол Бренър, нито Джон Кори искаха подобно нещо.

— Хубаво — отстъпи Бък. — Всичко е добре, когато свършва добре. Така че… о, между другото, господин Кори, много мило от ваша страна, че сте дали на дамата в магазина двайсет долара отгоре. Обичаме да ги подкрепяме.

Бях ли споменал за това? Май не. Значи може би един от западняците в магазина е бил негов човек, или по-вероятно просто се е обадил по телефона и е побъбрил на арабски с управителя. Както и да е, в света на шпионите и копоите всичко е илюзия и нищо не е такова, каквото изглежда. Бък беше в тази игра много по-дълго от всеки друг в това помещение и искаше всички да го разбират.

След като отбеляза точка за себе си, Бък се обърна към нас с Бренър.

— Разкажете ни на нас с Кейт какво стана в Гумдан.

Направихме го. И като бивши ченгета веднага заработихме в синхрон и представихме на Бък и Кейт ясен, стегнат и точен доклад за изживяването ни в Гумдан.

Бък и Кейт слушаха внимателно, без да ни прекъснат нито веднъж.

Когато приключихме, Бък помълча, после каза: