Пантерата

— Като че ли сте измъкнали повече информация, отколкото успяваме ние при подобни разговори. — Обърна се към мен. — Предполагам, че опитът ти от Аден е бил от полза.

— Дотолкова, че да знам какво да очаквам — отвърнах. — Затворникът сътрудничеше повече от съюзника ни полковник Хаким.

— Ще помоля Хауард да отправи официално искане към Министерството на правосъдието за препис от разпита на затворника от СПС. Те няма да го уважат, разбира се, но така ще имаме още един повод да се оплакваме.

— СПС по-сговорчиви ли са с ЦРУ? — поинтересувах се мило.

Бък ме погледна.

— Добър въпрос. Краткият отговор е да. — Усмихна се. — Един дол дренки са. — И добави: — Не искам да кажа, че СПС и ЦРУ имат нещо общо помежду си.

Май току-що беше казал, че са един дол дренки.

— Те имат свое разбирателство помежду си. Много голямо quid pro quo.

Това звучеше малко плашещо.

Кейт, за която бях сигурен, че е единственият човек тук, спал със и застрелял служител на ЦРУ, каза:

— Предполагам, че петият човек от екипа може да запълни някои бели петна.

— Такива са очакванията ни — отвърна Бък.

Да бе. ЦРУ с радост ще запълни белите петна. За съжаление най-вероятно с лъжи.

Г-н Бренър нямаше коментар по темата и се върна на основния въпрос:

— Пантерата може би знае от бойците си, че един от тях е бил заловен, но може също да си мисли, че Рахим е бил убит. Така че не знаем дали се тревожи, че пленникът може да издаде местоположението му. Надявам се властите да не са съобщили за него в официалното съобщение.

— Властите в Сана не са чак такива глупаци — увери ни Бък. — Всъщност са доста изобретателни, което е и една от причините все още да не са увиснали на бесилките. Ще съобщят за атаката, но ще кажат, че е имало четирима убити. Или двайсет. Или колкото там решат. Няма да споменат за никакъв пленник.

Така си беше. Все пак реших да напомня нещо на всички.

— Някой в Гумдан може да съобщи на Ал Кайда, че в затвора има разприказвал се пленник, който е виждал Пантерата в Мариб.

— Напълно възможно, но да се надяваме, че това няма да накара Пантерата да си плюе на петите — отвърна Бък. — Ако има изтичане на информация от Гумдан до Ал Кайда, ще бъде споменато и името Джон Кори.

Именно. Нали затова ходих в Гумдан.

Бък се обърна към Кейт.

— Някакви въпроси към Джон или Пол?

— Възможно ли е показанията на пленника да са изфабрикувани? — попита ме Кейт. — Може ли това, което сте чули, да не е цялата истина?

Определено не обичам да бъда разпитван от жена си, но въпросът си го биваше.

— Възможно е — отвърнах. — Но пленникът изглеждаше искрен.

Погледнах Бренър, който потвърди думите ми и добави:

— Беше уплашен и отчаян.

— Какво беше поведението на полковник Хаким по време на разпита? — попита го Кейт.

— Не беше от най-щастливите — отвърна Бренър. — Определено искаше да ни разкара, поради което мисля, че всичко това не е било постановка и дезинформация.

Кейт и Бък кимнаха. Продължихме още известно време в същия дух и след десетина минути Бък каза:

— Добре. Изглежда, че ни е предоставена възможност. Така че при липсата на някаква нова или противоречива информация си мисля, че първата ни екскурзия из страната от Аден ще бъде в Мариб.

Очевидно.

Бък продължи:

— Ако Пантерата не е там, поне ще видим онези великолепни предислямски руини.

На кой му пука? Руини ли ти се гледат? Иди в Нюарк.

— Не знаем дали Пантерата е все още там, но съм сигурен, че ако останем да го търсим, той ще разбере — посочих. — Освен това сега знаем, че Пантерата има хора в Мариб, сред които и племенен шейх, така че дори да се е махнал заради атаката, ще се върне, за да ни посрещне на своя територия.

— Точно така — съгласи се Бък. — И ще можем да разгледаме руините, докато го чакаме.

— Чудесно.

— Сега знаем къде да заложим стръвта и капана — отбеляза Бренър.

Стръв? Какво стана с примамката?

— Ако приемем, че полковник Хаким мисли по същия начин, не се изненадвайте, ако го видим там — рече Бък.

Така си беше. В Мариб можеше да стане пренаселено. И можехме да подплашим Пантерата. Но все пак залагах, че Джон Кори на територията на Пантерата ще е неустоима примамка за него.

След това Бък се спря на темата за възможната атака на Ал Кайда срещу „Шератон“ в Аден.

— Специалният екип на ФБР, хора от ДСС и морските пехотинци в „Шератон“ са в пълна готовност, както и целият американски персонал в хотела — увери ни той. — Освен това официално уведомяваме йеменското правителство на най-високо ниво за възможното нападение, така че те нямат друг избор, освен да засилят мерките за сигурност около хотела.

Естествено, не се сдържах.

— Така ще можем да спим по-спокойно там.

— Изобщо няма да спите, също като йеменската армия — увери ни Бък.

Смешно. Не чак толкова.