Пеещата галерия

Ателстан се обърна към търговеца.

— Да не би обущарите да са били слабост на брат ви?

— Както вече ви казах — отвърна сър Ричард раздразнено, — брат ми обичаше гатанките. Може би някой обущар го е бил обидил… Не знам, за Бога!

Ателстан внимателно докосна Кранстън по лакътя.

— Видях достатъчно, сър Джон. Какво ще кажеш да си вървим?

Коронерът изглеждаше озадачен, но въпреки това се съгласи. И така, двамата отново минаха през кухнята и коридора и се озоваха в предната част на къщата. После се наканиха да излязат през входната врата, но в този момент сър Ричард се провикна след тях:

— Братко Ателстан! Сър Джон!

Коронерът и секретарят му се обърнаха.

— Двамата непрекъснато идвате тук, а все още не сте открили никаква връзка между смъртните случаи, нито пък сте разбрали какви са причините за тях. Е, не съм ли прав?

Търговецът беше възвърнал част от арогантността си, а на Кранстън само това му трябваше.

— Прав сте, сър Ричард. Поне по отношение на това, че все още не сме открили убедително доказателство. Но ако искате, ще ви кажа нещо ново, а вие можете да го предадете на останалите.

— Слушам ви, сър Джон.

— Независимо от уликите и онова, което може би си мислите, Стивън Алингам е бил убит. При това положение съветвам всички ви да внимавате! — заяви Кранстън и преди слисаният търговец да успее да измисли някакъв отговор, хвана Ателстан за лакътя и го изведе на окъпаната в слънце улица.

— Сър Джон — заяде се монахът, — последния път, когато бяхме тук, ме предупреди да не си отварям устата, когато не ми е работа, а ето че днес ти постъпи по същия начин. Нямаме никакви доказателства, че Алингам е бил убит!

— О, да, знам — изгрухтя сър Джон. — Ти, разбира се, също го знаеш — той спря и нежно потупа монаха по слепоочието. — Но какво наистина мислиш и какво чувстваш със сърцето си, а?

Ателстан огледа тълпата; всички тези хора, които — без да имат ни най-малка представа за черните му мисли, изпълнени с брутални убийства — си проправяха път между сергиите, обменяха клюки, купуваха, продаваха и изобщо — занимаваха се с ежедневни неща.

— Мисля, че си прав, сър Джон. Убийството на Алингам е било перфектно планирано и убиецът е в къщата на Спрингал — той си нахлупи качулката, за да се предпази от горещото обедно слънце. — Е, ще си вземем ли конете?

Кранстън извърна очи.

— Сър Джон — повтори монахът, — ще си вземем ли конете?

Коронерът въздъхна, поклати глава и хвърли умолителен поглед на Ателстан.

— Имам лоши новини, братко. Призовани сме да се явим в Уестминстър. Съдия Фортескю смята, че вече сме изгубили достатъчно обществени пари и време, гонейки вятъра, и иска да му докладваме какво сме свършили. Преди да омърся погледа си с грозното му лице обаче, смятам да пресуша толкова чаши с херес, колкото мога да нося! Е, идваш ли с мен?

За първи път Ателстан напълно се съгласи с идеята на сър Джон да се подкрепят. После двамата бързо се отправиха към Флийт Стрийт, и по-точно към кръчмата „Главата на сарацина“ — хладно и сенчесто кътче, малко встрани от главната улица. Монахът със задоволство отбеляза, че помещението е празно, и настоя този път той да почерпи. И така, Ателстан повика кръчмаря и му поръча две чаши с ейл, малко бял хляб и — тъй като беше петък — ястие от минога. Кранстън беше толкова гладен и жаден, че се нахвърли върху храната и пиенето веднага щом пристигнаха. Когато изгълта първата си чаша с ейл, той извика на момчето, което прислужваше в кръчмата, да му донесе още една и едва тогава заговори монаха.

— Е, кажи ми, братко, какво мислиш? Виждаш ли решение? Знам, че от двама ни ти си философът, но един от любимите ти автори не беше ли казал, че нищо не идва от нищо?23

— Трябва да съществува някакъв отговор — отвърна Ателстан, облягайки се на студената каменна стена. — Докато изучавах логика, усвоих една основна истина — ако има проблем, за него трябва да има и решение, а ако няма решение, значи няма и проблем.

Кранстън се оригна и примигна срещу монаха.

— Къде научи това? — подразни го той.

— Логиката ще ни отведе до отговора, сър Джон — настоя Ателстан. — Логиката и уликите. В момента приличаме на двама души, застанали на ръба на пропаст, които търсят мост, за да преминат от другата страна — за миг той замълча, но после продължи. — Успеем ли да разплетем гатанките на сър Томас за библейските стихове и за обущаря, всичко ще си дойде на мястото; те са нашият мост.

Кранстън поклати глава.

— Трябваше да си поговорим с Алингам.

— Опитахме се, сър Джон, но той упорито отказваше да ни се довери, въпреки че и аз мисля, че знаеше нещо. Струва ми се, че се канеше да избяга или пък да започне да изнудва убийците, без да ни каже. Търговецът обаче допусна една фатална грешка — подцени злобата на противниците си.

— Какво имаш предвид?

Ателстан прехапа устни и се заигра с приятно хладната чаша в ръцете си.