Пеещата галерия

За миг съдията се обърка, сякаш беше очаквал монахът да си мълчи по време на цялата среща.

— Да, братко? Да не би да имате да добавите нещо? Нещо, което сър Джон не знае?

— Нищо нямам да добавя — отвърна Ателстан, — освен че двамата със сър Джон вложихме голямо усърдие в разследването на този случай. Въпреки това все още има въпроси, на които не сме получили отговор. Като например какво правехте вие на пиршеството, състояло се в дома на сър Томас вечерта преди смъртта му? Вие ни казахте, че сте си тръгнали от къщата на Спрингал рано вечерта, но според други свидетели е оставал само час до полунощ. Изясняването на този въпрос много би ни помогнало, милорд — рече той, без да обръща внимание на неприкритото раздразнение, изписало се по лицето на съдията. — Изобщо, ако всички ни казваха истината, щеше да ни бъде много по-лесно да предотвратяваме бъдещите опасности.

— Затова ли сте помъкнали тази тояга, братко? — тросна се Фортескю, преструвайки се, че не е чул последните думи на Ателстан. — Хайде, признайте си, от какво се страхувате?

— От нищо не се страхувам, милорд. Само малко се тревожа, че онези, които не искат да узнаем истината, могат да ни възпрепятстват по начини, които най-малко очакваме. А това, естествено, не би било от полза за никого.

— Какво имате предвид, братко?

— Имам предвид — продължи Ателстан въодушевено, — че сър Джон е известен и обичан градски коронер, така че ако някой го нападне публично, хората ще бъдат възмутени. Къде се е чуло и видяло главният поддръжник на кралския ред в столицата да не може да се движи свободно по улиците! Ако пък бъде отстранен от длъжността си, любопитните без съмнение ще поискат да узнаят с какво точно се е занимавал, когато това се е случило. Ще завалят въпроси. Същевременно членовете на Камарата на общините, които се събират в параклиса „Сейнт Стивън“, намиращ се на крачка разстояние, само чакат повод да се обърнат срещу регента — той разпери ръце. — Затова, милорд, ще ви помоля да се замислите, преди да заплашвате сър Джон. Пък и спомнете си, че тъкмо вие ни възложихте тази задача. Разбира се, ако желаете, ще се оттеглим, за да може някой друг — да се надяваме, по-голям късметлия от нас — да се разрови сред скандалите, лъжите и измамите и евентуално да стигне до истината.

Фортескю си пое дълбоко дъх, за да потисне яростта, която се надигна у него. Как си позволяваше този нищо и никакъв монах, този прост доминиканец с мърляво черно расо и протрити кожени сандали да поучава него, върховния съдия! Но Фортескю не беше глупак и знаеше, че Ателстан е прав.

— Прав сте, братко — усмихна се той престорено, — но тъй като по нищо не личи, че загадката скоро ще се реши, регентът започва да губи търпение. Всъщност той кани и двама ви на турнир, който ще се състои след два дни в Смитфийлд, а по-късно същата вечер — на пиршество в двореца Савой. Аз също ще бъда откровен с вас — сър Ричард Спрингал и останалите членове на домакинството му също са поканени. Херцогът не го е грижа дали желаете да присъствате, или не — той заповядва да се явите. Смята, че вече е крайно време да се запознае отблизо с всички участници в тази драма. Е, ще дойдете, нали?

— Разбира се, милорд — обади се сър Джон. — Това е наш дълг — той лукаво се усмихна на секретаря си. — И без това двамата с помощника ми имаме нужда да си отдъхнем, след като толкова време обикаляхме лондонските улици, опитвайки се да ви угодим.

След тази заключителна забележка Кранстън се оригна и излезе от стаята на съдия Фортескю, последван от Ателстан. После двамата тръгнаха обратно към стълбите, водещи към реката.

Докато траеше пътуването им нагоре по Темза, Кранстън седеше мрачно при носа на лодката, взирайки се във водата. Едва когато стигнаха до Темпъл и слязоха на брега, той преметна тлъстата си ръка през раменете на монаха и почти натика лицето си в неговото. Дъхът му миришеше на бъчва.

— Ателстан — изфъфли той, — благодаря ти за онова, което каза на онзи проклет кучи син! Няма да го забравя!

Монахът отстъпи назад, преструвайки се на ядосан.

— Сър Джон, спомняш ли си онази мъдрост, в която се казва, че познатото зло е за предпочитане пред непознатото? Освен това все ми се струва, че след като съм работил с теб, в чистилището ще ми намалят наказанието.

Сър Джон се обърна и с всичка сила се оригна.

— Това, братко — сопна се той, — е единственият отговор, който ще получиш от мен!

После двамата излязоха от Темпъл и се озоваха на една уличка, която щеше да ги отведе до някаква нова гостилница на Флийт Стрийт. Коронерът и помощникът му тъкмо обсъждаха турнира и поканата на Джон Гонт, когато Кранстън изведнъж спря — иззад гърбовете им бе долетял шум от стъпки.

— Продължавай да вървиш, братко — нареди сър Джон, посягайки към дръжката на меча си, — но дръж тоягата си здраво и бъди готов!