Пейзажите на времето

Той погледна нагоре и очите на Марджъри го последваха. Съзвездията висяха в небето като пламтящи полилеи. Бръмчеше далечен самолет. В опашката му премигваше зелена светлина.

— Предпочитам старите, сигурни неща — плахо започна тя.

— За да имаме отново архаика и да разядем и нея ли? — иронично попита Грег. — Глупости! Трябва да продължим напред. Хайде да се върнем вътре.

Маркъм се приближи до прозореца и погледна нагоре към изчистващото се небе.

— Кара те да се чудиш какви облаци изливат тази вода, нали? — замислено каза той полу на себе си. После обърна глава, разсеяно огледа двора и внезапно спря. — Хей, кои са тези?

Джон Ренфрю отиде до прозореца и се втренчи в мрака.

— Кои… Те са в гаража ни!

Маркъм се извърна, като си мислеше за мъжа на автобусната спирка предишния ден.

— Какво имаш там?

Ренфрю се поколеба, загледан в тъмните фигури, които бяха отворили вратата на гаража.

— Инструменти, стари неща, аз…

— Храна! — възкликна Марджъри. — Някои от запасите ми са там. И консервирани продукти.

— Ето какво търсят — заключи Маркъм.

— Преселниците от старата ферма — промърмори Ренфрю на себе си. — Извикай полицията, Марджъри.

— О, Боже — без да помръдне каза тя.

— Хайде — побутна я Джон.

— Аз ще се обадя — бързо рече Джан. Тя изтича в коридора.

— Хайде да ги спрем — предложи Маркъм и почти небрежно взе ръжена от камината.

— Не — възрази Джон, — полицията ще…

— Дотогава тези типове отдавна ще са изчезнали — каза Маркъм. Той бързо закрачи към предната врата и я отвори. — Да вървим.

— Може да са въоръжени — извика след него Питърсън.

Маркъм се затича към моравата. Ренфрю го последва.

— Ей! — чу се вик откъм гаража. — Скръндза!

— Хайде! — извика Маркъм.

Той се затича към тъмния правоъгълник на отворената врата. Успя да различи наведен мъж, който вдигаше някакъв кашон. Други двама носеха нещо. Те се поколебаха, когато Маркъм се спусна към тях. Той вдигна ръжена и извика към къщата:

— Хей, Джон! Взе ли си пистолета?

Мъжът се раздвижи. Другите се затичаха надолу по отбивката. Грег се метна напред и застана между тях и портата. Той развъртя ръжена и движението му предизвика шумен звук от разсичане на въздуха. Мъжете спряха и заотстъпваха назад, като поглеждаха към живия плет, заобикалящ двора.

Ренфрю се затича към третия мъж. Тъмната фигура се дръпна настрани и се плъзна покрай него. В този момент по стълбите на верандата слезе Кати Уикъм. Ренфрю се подхлъзна на мократа трева.

— Господи!

Мъжът набра скорост, като хвърляше погледи през рамо към Ренфрю. Кати Уикъм, която се опитваше да види сенките на моравата, замръзна на място. Фигурата се блъсна в нея. Двамата се проснаха върху камъните.

Маркъм въртеше ръжена насам-натам пред себе си. Мъжете като че ли бяха парализирани от звука му. В мрака не можеха да видят колко близо до тях е той. Маркъм също не беше в състояние да прецени разстоянието. „Нощен сблъсък между непознати войски“ — развеселено си помисли той. Дали не трябваше да ги нападне?

— Вашият приятел си го получи — ясно извика Маркъм.

Двамата се обърнаха да погледнат. Жълтият правоъгълник на вратата хвърляше сноп светлина върху блестящата морава. Под лъчите Джон Ренфрю изправи падналия мъж на крака и попита:

— Какво…

Маркъм тихо пристъпи напред и завъртя ръжена към крака на по-близкия си противник.

— Ау! — Удареният мъж се строполи на земята. Партньорът му видя, че Маркъм излиза от мрака и отстъпи назад. Изведнъж той се обърна и се затича по диагонал през моравата. Маркъм се опита да държи и двамата мъже под око. Двама победени, един избягал.

— Внимавай, Грег, той има нож! — извика Кати Уикъм.

Мъжът се обърна, прикован от жълтата светлина в центъра на моравата. В ръката му проблясна метал.

— Я сега вий се разкарайте — грубо каза той.

Маркъм тръгна към него. Ръженът свистеше във въздуха. Звукът му привлече вниманието на мъжа. Иън Питърсън се хвърли напред.

— Пусни го да си върви — извика той на Маркъм.

— По дяволите, не! — с удоволствие му отвърна американецът.

— Няма смисъл да рискуваме…

— Вече сме ги хванали — настоя Маркъм.

— Онзи се измъква! — извика Кати Уикъм. Мъжът, който лежеше на отбивката, се бе насочил приведен към изхода. Когато Кати се обади, той с накуцване се затича към портата и я прескочи.

— По дяволите! — огорчено каза Маркъм. — Трябваше да го спрем.

— Мелодраматизмът е излишен — меко отвърна Питърсън. — Полицията ще бъде тук съвсем скоро. — Маркъм хвърли поглед назад към Ренфрю.

— Ерик! — извика мъжът с ножа. — Действай!

Преди Маркъм да разбере значението на сигнала, двамата внезапно се раздвижиха. Пленникът на Ренфрю му се изплъзна и се хвърли назад към гаража. Маркъм го последва. Мъжът изчезна в тъмната вътрешност. Американецът се поколеба. Не виждаше нищо. Изведнъж мъжът отново се появи — тъмна сянка. Маркъм забеляза, че носи нещо дълго в ръката си и предпазливо отстъпи назад. Тогава видя, че мъжът с ножа се насочва към портата. Елементарна маневра, за да го разсее. Сянката пристъпи напред на светло и размаха към главата на Маркъм гребло. Той се наведе и отскочи назад.