Пентаграм

Отново – за кой ли път? – опората под Гавон изчезна. Той пропадна в сивия дим без миризма и плътност, дълго летя между напукани стари скали и се събуди в своето магнитно легло. Уловили отварянето на очите му, автоматите постепенно запалиха осветлението. Гавон полежа малко, забравяйки нелепия си сън. После се изправи и отиде в каютата на Сайръс Джералд.

След закуската, която явно шокира земния с вкусовите си качества, двамата се разположиха в салона на кораба. Психономаторът неизменно следеше напрегнатата психика на Сайръс. Внимателно вслушан в информационните телепатеми, Гавон заговори:

– Сега ме чуйте внимателно, Сай. Бъдете така добър да не ме прекъсвате. Вчера в разговора аз избягнах да уточня някои неща, но сега ще го направя.

Той отпи от коктейла.

– Сай, разбирате, че не съм дошъл с алтруистични намерения. Трябва да създам условия за търговия с вашия свят. Знам, че в пределите на Земята вие имате голяма практика в търговията и следователно ви е известно, че когато страните са неравностойни, едната несъмнено е водеща. В случая водещата страна ще бъда аз! При това не предлагам избор. От трите варианта – неутралитет, война или търговия – аз ще установя третия… Неутралитетът е невъзможен, тъй като ние не си отиваме оттам, където сме дошли. Войната е безсмислена – ние сме по-добре въоръжени. При евентуални военни действия от Земята едва ли ще оцелее нещо. Така че остава търговията. Сега можете да задавате въпроси.

„Сайръс Джералд се намира в потиснато състояние на духа – съобщи Психономаторът. – Поразен е от казаното, мъчи се да намери изход от ситуацията, която му се струва ужасяваща и безнадеждна. Не се съмнява в нашето всемогъщество…“

– Мистър Рен-Барх, аз не се съмнявам във вашето всемогъщество – след кратко мълчание каза Сайръс, мъчейки се да овладее гласа си.

Гавон кимна утвърдително.

– Мистър Рен-Барх, не разбирам защо ви е нужно да установявате търговски отношения, след като можете просто да завладеете Земята.

– Това не е хуманно, Сай – възрази Гавон. – И не е нужно. Земята вече е завладяна от вас. От вашите фирми, свръхфирми, супернаднационални фирми. Те ще ни продадат Земята. Ще преценят, че сделката не е особено изгодна, но военните действия са още по-неизгодни, тъй като се заплащат с невъзстановим капитал, нали разбирате, Сай. Вие имате една добра пословица – от двете злини избирай по-малката.

– Значи все пак ни поробвате, мистър Рен-Барх?

– Къде повече, Сай? Вие сте се поробили сами. Ние искаме само данък от вашите господари. И те ще го платят, защото са роби на самите себе си. Уви, психономичната свобода, която прави нашата цивилизация щастлива, се оказа недостъпна за всички останали частично цивилизовани общества. И за вашето също, поне засега.

Сайръс дълго мълча, въртейки в пръсти чашата от дъгоцветен кристал. Накрая попита:

– А аз? Какво искате от мен?

– Нещо съвсем просто. Да бъдете посредник в преговорите. Като начало ще ме запознаете с всичко, което знаете сам. Искам да чуя един пълен разказ за земния живот от всички страни, които са ви били достъпни. Аз ще ви помогна да разкажете това достатъчно подробно и свързано.

Сайръс Джералд преживяваше. Хапеше устни, триеше потните си длани, разтъркваше слепоочията си – изобщо с него се случваха всички онези физиологични реакции, които показват колко е трудно дори за едно отдавна вътрешно признато лицемерие да бъде назовано със собственото му име. Гавон го наблюдаваше с леко премрежен поглед, спокоен, покровителствено настроен. Земният беше ясен. Трябваше само да му даде време да обмисли всичко и да каже единствено възможното. И Сай каза, но нещо съвсем, съвсем друго:

– Нима това е възможно, мистър Рен-Барх?

Космодорът разбра, че само една случайност му е попречила да извика. Изумлението от странното съвпадение със съня се срещна с тъмен непонятен страх, заплете се в него. Лицето му си остана все така каменно. Може би само очите за миг станаха стъклени. Но неговият събеседник не разбра нищо. Той очакваше отговор и в погледа му нямаше нищо друго, освен това очакване. Всичко премина почти мигновено. Останаха само смътната тревога и мисълта, че е нужен сериозен разговор с Психономатора.

Повече той не си спомни за съня. Сай, вече успокоен и примирен, започна да разказва за живота на Земята. Гавон го слушаше, без да си дава труд да запомни нещо – за това съществуваше Психономаторът. Обективите му опипваха всяко движение, всяка мимика на Сай, всичко това се разлагаше на единици знакова информация и натрупваха в студената му памет щрихи към образа на подсъзнателния живот на астронавта Сайръс Джералд. После, когато Гавон, вече дипломат, трябваше да търси най-точната реакция, най-гъвкавата многозначителност, телепатичните съвети на Психономатора щяха да шлифоват поведението му до единствено възможното за целта съвършенство, до най-вярната за земните хора мимика.