Пентаграм

Възстановил силите си в биокамерата, Гавон се върна в кабината, изпълнен с кипяща бодрост. Пултът приятно охлади сетивата му. Включи се в системите, които от този момент трябваше да станат продължение на неговите очи. Най-сетне Гавон видя Слънчевата система непосредствено, а не в записите на Станция 300. Капацитетът на скенера позволяваше да се огледа всяка планета поотделно, но не това интересуваше космодора сега. Внимателно, градус по градус, лъчът като огромен пръст опипваше пространството зад орбитата на Плутон. Гавон предостави тази еднообразна работа на бордовия компютър и се отпусна в креслото.

Светът бе чудесен. Добрата храна, с апетит изядена преди тръгване, сега разливаше в тялото на космодора дълбока увереност в правилността на живота. Екранът пред него разгръщаше картина на привичен и удобен Космос, който съществува, за да бъде завладяван от истински и твърди мъже като Гавон Рен-Барх.

Станция 300 преди няколко години беше зарегистрирала в този неизучен район на Галактиката доста развита култура от технически тип – примерно такава, каквато е била цивилизацията на Дарх преди неколко-стотин години. За усвояването на такива култури отдавна имаше разработени стереотипни инструкции. Несъмнено случаят беше под нивото на космодора, но както и преди, той се зае старателно с него. Усвояването на една чужда култура беше за него произведение на изкуството – скромно, но все пак носещо белезите на неговия гений.

Мисълта за качествата на интелекта му беше едва доловима, но Психономаторът мигновено реагира – в ъгъла на екрана се появиха трите основни психономически характеристики:

Сложност на интелектуалните връзки – 97%.

Скорост на анализа – 78%.

Резултатност на анализа – 90%.

Гавон можеше да не спира погледа си върху индикациите – от години насам интелектът му безотказно работеше в тези най-оптимални режими и радваше душата му с безпогрешния си ход. Сапиенсоидите на Алгоро можаха да се убедят в това още след вторите преговори, когато с няколко елегантни намека той успя да накара двете враждуващи коалиции да забравят договорите си и след кратка омаломощителна война ,да направят планетата си годна за колонизиране“. Земноводните от Ваам така и не успяха да разберат как космическият гост убеди върховното им божество да не излюпи цяло поколение яйца, така че стана необходимо да му принасят в жертва десет товарни звездолета плутониева руда годишно.

Безупречните социотехнически операции печелеха на Рен-Барх славата и авторитета на един от най-добрите усвоители в дархианската история, но не това го правеше щастлив. Той обичаше да се чувства нужен на народа си. А само мощният мозък на Доктринера беше в състояние да оцени детайлното изящество в операциите на космодора и, поглеждайки го с малките си остри очички, да направи единствения по рода си лаконичен и безжалостно дълбок коментар, от който изстиват пръстите на краката и който кара слушателя да се чувства велик дарх. В спомените изплуваха малките бръчки около очите на Доктринера…

Сигнал от пулта пропъди всички спомени. Тахионният лъч бе спрял върху търсения обект – един от десетте местни кораби, които според доклада на Станция 300 изследваха външното космическо пространство. Гавон увеличи образа и корабът увисна в средата на екрана.

Космодорът го разглеждаше с някакво смесено чувство. Примитивната конструкция му напомни за ранната космическа история на Дарх. Някога на подобни атомни ракети, пълзящи с една осма от светлинната скорост, първите космодори се бяха отправили в Безкрайния вакуум. С безумна храброст те извикали Космоса на двубой. И вече над четири столетия бяха победители. Гавон отново докосна регулатора и лъчът проникна в чуждия кораб.

Пред пулта, отрупан с чудовищен брой прибори, седеше човек. Лицето със странна розова кожа несъмнено изразяваше отегчение, а движението на долната челюст свидетелстваше за предъвкване на безвкусна храна. В ръка земният човек държеше наполовина изядено подобие на дархиански сандвич.

Гавон го разглеждаше внимателно и в него се зараждаше убеждението, че този меланхолично дъвчещ земен космодор отговаря на всички изисквания. Пренастройването на Хиперосцилатора беше работа за няколко минути. Гавон фокусира зоната му около креслото в чуждия кораб.

От мощния разряд на кондензаторите осветлението леко трепна. Земният потъна в яркосиньо сияние. Гавон се обърна към приемната камера, която се отвори едновременно със сигнала. В средата ù стоеше креслото със земния космодор, който отчаяно кашляше и се мъчеше да преглътне. Рен-Барх влезе при него и внимателно го потупа по гърба.

Земният преглътна, изкашля се още два-три пъти и обърна почервенялата си физиономия към космодора.

– Вие… кой сте вие?

– А вие кой сте? – попита Гавон. – Как се казвате?

– Сайръс Джералд, астронавт от земната армия. Но кой сте вие?

Гавон се обърна с гръб към него и впери поглед в екрана.

– Астронавт – повтори той. – Астронавт. Звездоплавател. Това ли е вашето звание?