Пентаграм

– Да. А вие сте от летящите чинии, нали?

Гавон леко се подсмихна. В съобщението на Станция 300 особено място заемаше анализът на любопитния обществен феномен – вярата в летящите чинии. Космодорът предвиждаше да използва това.

– Да. От тях съм. Казвам се Гавон Рен-Барх, космодор първи ранг. Ако не се лъжа, трябва да ви наричам „мистър“.

– Не, моля ви се! Наричайте ме просто Сайръс или Сай, това е още по-кратко и няма да ви затрудни…

Гавон се обърна към него.

– Това няма да ме затрудни. Аз владея езика ви по-добре от вас самите. Щом предпочитате, ще ви наричам така, вие можете да ме наричате според вашите норми мистър Рен-Барх. Имате ли научна степен, Сай?

– Изглежда добре сте изучили Земята, мистър Рен-Барх. Имам, да. Магистър по физика.

– А политическите ви убеждения?

– Песимист.

– Това политическо убеждение ли е? Аз го разбирам по-скоро като психономическа нагласа.

– Простете, мистър Рен-Барх, не ви разбирам.

– Естествено, Сай. Вие едва ли имате представа от психономия. Но все пак ми е интересно как разбирате песимизма си.

Без да отговори, земният излезе с неуверени крачки от камерата. Движенията, с които се оглеждаше, биха могли да означават див интерес, ако от лицето му поне за миг слезеше изражението на кисела досада. Създаваше се впечатление, че този първобитен хуманоид е страшно отегчен от баналната необходимост всеки ден да разглежда летящи чинии, космически кораби и други чуждопланетни транспортни средства, които не го оставят спокоен дори един сандвич време. Но Гавон не беше принуден да гадае. „Мотивационна психограма!“ – мислено заповяда той и събуденият Психономатор започна да отговаря с недостъпна за обикновения говор скорост: „Силно невротизиран от рязката промяна на жизнения стереотип. Прикрива изумлението си зад досада. Волята му е разпръсната по периферията на съзнанието. По принцип не е способен дълго да отстоява каквито и да било позиции. Ерудицията му е достатъчно висока, за да бъде полезен за мисията. Ниво на анализ – задоволително средно. Скорост на интелектуалната реакция – малко над средната. Напълно подходящ за манипулиране…“

„Достатъчно!“ – спря го Рен-Барх. Наистина беше достатъчно. Дори усети как по напрегнатите му ловни чувства минава леката сянка на скука – толкова стандартен беше психономичният тип на пленника. Операцията по усвояване на Земята обещаваше да бъде достатъчно проста. Всичко прекрасно съвпадаше с данните на Станция 300 – невротизирана технократична култура и изострени социални конфликти. Лутащи се в мрежите на неясните си мотиви и страсти индивиди, които не са разбрали същностите на желанията си, не познават универсалните психономични формули, които единствено могат да им дадат свободата на силата.

– Та как да разбирам песимизма ви, Сай? – с лека ирония и успокояващ тон повтори въпроса си космодорът.

– А?! – дойде на себе си гостът.

– Седнете, Сай! – усмихна се Рен-Барх. – В състояние ли сте да поговорим сега или искате да свикнете малко?

– Сега! Сега! – възбудено размаха ръце земният.

Гавон му синтезира един от онези лични коктейли, които си позволяваше само в особени случаи (а случаят е такъв, нали?). Започна дълъг и разнообразен разговор за това, колко е прекрасно, когато високоразвитите цивилизации посещават по-изостаналите си събратя и им помагат да издигнат разума си.

Вечерта (по корабно време) Гавон най-сетне се отпусна в пружиниращите вълни на магнитното легло. Сайръс, достатъчно изморен и изнервен от преживяното през деня, спеше под хипноизлъчвателя в съседната каюта. Гавон искаше да поразмишлява малко, но умората го завладя отведнъж. След нея дойде сънят.

С мъчително бавни движения, сякаш през гъста течност, Гавон вървеше по димяща сгърчена земя. Понякога опората под краката му изчезваше и, без да престава да крачи, той падаше неуловимо бавно, докато отново стъпи върху същата нажежена напукана почва. Не усещаше нито топлина, нито студ. Светлината идваше отзад. Редом със сянката на Гавон се плъзгаше втора. На Сайръс Джералд.

„А вие как разбирате песимизма, мистър Рен-Барх?“ – попита сянката на Сайръс.

„За нас това е понятие от древността, Сай – студено отговори сянката на Гавон. – Сред дархите няма песимисти.“

„Нима това е възможно, мистър Рен-Барх?“

„Разбира се. Няма основания за песимизъм. Дархите са осигурени с всичко, което биха могли да пожелаят. Нашето производство може да задоволи всички изисквания. Другите планети са неизчерпаем източник на суровини. Ние търгуваме с двеста и шестнайсет цивилизации. Нашето общество е осигурено и стабилно.“

„Нима е възможно, мистър Рен-Барх?“

„Разбира се. Ние въведохме психономията като основно средство за регулиране на обществото. Всеки заема своето място, определено от личната му психограма. Движенията на подсъзнанието не са вече тайна. Всеки е осведомен за инстинктите, които го движат, и за начините, по които да ги удовлетвори или обуздае. Всичко това е в полза на нашата цивилизация. Дархите са щастливи.“

„Нима това е възможно, мистър Рен-Барх?“