Пентаграм

– Може да си направил в ума ми и нещо друго – обади се Жана – освен алгоритмите за деинсталацията, защото въобще не съм вбесена. Напротив, интересно ми е да усещам как в съзнанието ми се образуват нови гледни точки, нещо се намества, размества, откривам красотата на действието и избора, което преди въобще не ми беше в характера. И същевременно помня коя съм и как е минало детството ми, кои са приятелките ми, работата ми. Но едновременно с това знам да въртя меч, разбирам стратегията за превземане на феодални градове, помня разпитите на свещениците, готова съм да споря с тях за всички обвинения, които ми измислиха. И на моменти се усещам, че го правя наум по инерция…

Силен звук прекъсна монолога ù:

– … нападение над офисите на „Биоскоп“ – този път някой умишлено беше усилил звука на медийната стена.

По екрана се мятаха цветни багри, явно предаването беше от ръчна камера, и първоначално нищо не се разбираше, после образът се избистри и стана ясно, че операторът е проникнал на етажа, където са директорските кабинети на „Биоскоп“. Сред луксозния интериор се мятаха фигури в униформи на корпоративната охрана. Скоро гледната точка се смени – излетя безпилотна камера и един от кабинетите започна да се приближава, залитайки наляво и надясно – явно камерата беше много малка, а навярно дори носена от насекомо, защото гледката се изкриви оптически като от „рибешко око“. Мярна се огромен горен ръб на вратата и гледната точка се пренесе вътре в стаята. Виждаха се скупчените в средата заложници със завързани усти и разположени около тях четири черни фигури в униформи от Вермахта. По жестикулацията се разбираше, че несъмнен лидер е най-дребният – нервно човече с малки мустачки. Лицето му беше толкова познато, че първата мисъл на Дончо беше „маска“. Но макар напоследък пазарът да бе залят с латексови маски на исторически лица, никоя от тях не би могла да възпроизведе безумните гримаси и крясъци, които издаваше малкото човече.

– Предава фриланс-репортер Сам Рот. Както, надявам се, виждате, членовете от управителния съвет на „Биоскоп“ са взети за заложници от четири неизвестни субекти, дегизирани като Адолф Хитлер, Мартин Борман, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс. Дали това има връзка със заснемания в момента от „Биоскоп“ филм „Фюрербункер 1945“ за последните дни на нацистката върхушка?… Но ето, идва полицията и съм длъжен да предам управлението на камерата си на офицерите. Очаквайте новото ми включване.

С това директното предаване прекъсна и на екрана се заупражняваха в красноречие видни коментатори, политици и други официални локумджии, които бяха запознати със ситуацията точно колкото своите зрители.

Дон и Жана впериха въпросителни погледи в психоскулптора.

Той не бързаше да коментира и явно бе дълбоко шокиран. Но не и изненадан. Очевидно случващото се не му изглеждаше нелепо и невъзможно.

– Значи наистина е било… – измърмори смутен.

– Какво наистина? – почти синхронно реагираха двамата му събеседници.

– Програмист от „Екип В“, които работеха над „Фюрербункер 1945“, ми докладва, че е регистрирал хакерско проникване в софтуерната среда, поддържаща Ролите на нацисткия генералитет, но не открихме никакви следи от сваляне и презапис, така че не го направихме на въпрос. А те явно са проучвали пътечки до деинсталационната програма…

– И какво са успели да направят? – повиши глас Дон.

– Явно са ме наблюдавали какво правя с Ролите и са постъпили както Дявола чете Евангелието…

– В какъв смисъл? – запита Жана.

Кръглото лице на психоскулптора видимо се наля с кръв и той яростно изшептя:

– Така са променили алгоритмите на деинсталацията, че малко след като завършат тестовете за успешно деинсталиране, Ролите отново да възстановят пълната си власт над прима-статиста….

Жана се обтегна назад върху стола си и хладно попита:

– Искаш да кажеш, че сега из коридорите на „Биоскоп“ се вихрят автентични фашисти?

– Доколкото автентично сме ги моделирали – кимна към екрана психоскулпторът.

Мрачно мълчание обзе тройката. Зяпачът изглеждаше направо убит.

– Е, ти поне си искал да върнеш на нашия обезличен свят ярки исторически личности, докато тези хакери събуждат демони от миналото и ги пускат сред нас. – Жана сложи длан върху ръката му.

– Каквото и да прави ученият, все оръжие излиза – никога не съм го харесвал този афоризъм, но май ще излезе верен – додаде Дон.

– Можех да си представя, че шефовете ми ще надушат нещо и ще се заемат с мен, но че някой през цялото време ще ме наблюдава, за да изврати метода ми по този начин, не ми и мина през ума. Защитната стена на интранета5 ни е толкова мощна…

Изведнъж психоскулпторът вдигна енергично глава:

– Знаете ли, сещам се как би могло да поправим нещата…

– Ти представяш ли си какво полицейско обкръжение има, а и отрядите SWAT вече са се настанили… – с нежелание да опровергае надеждата се обади Дон.

– Знам, но аз много пъти съм закъснявал в лабораторията си далеч след като охраната пусне металните решетки на изходите. И съм открил един изход през кухненските складове…