Пентаграм

– Ох, тези деарци, тези деарци, Баюн! Активни са, не отричам, не се спират пред нищо, но щом стигнат до обмисляне, вдигат ръце! Това глупаво женовластие ги е отучило да мислят! Преди известно време идват при мен двама – намислили да правят игрален филм, създали собствена студия, искат да използват киното за наша реклама. И ми носят сценария – велика съдба! Благородните герои на Огнището – невинни жертви на чужда несправедливост и честни отмъстители, влюбени девойки – ужас, кошмар! Романтици! Не си дават сметка, че още с първата прожекция ще им закрият студиото! И им заповядах да променят сценария. Имаше там един млад герой, адвокат, който тръгва срещу Огнището – отрицателен, с една дума. Ето, казах им, него ще направите положителен герой, истински борец срещу мрачната сила на Огнището. И когато той красиво и драматично, въпреки могъществото си, загине, само за миг ще покажете нас – жестоките, рационални насилници, които не спират пред нищо в името на целите си и будят отвращение, да, отвращение, но и ужас! Забележете – ужас пред неунищожимата могъща сила, срещу която дори такива прекрасни, обаятелни, силни мъже, какъвто би искал да бъде всеки зрител, не може да направи нищо, освен с трупа си да послужи за алиби на истинските убийци.

Лори-Бин се тръшна в креслото.

– Долавяте ли, Баюн? Такъв съвършен психологически етюд е невероятно трудно да се измисли. Но аз съм гений!

Това бе казано като на шега. Но Баюн разбра – събеседникът му действително се чувства гений.

Това не беше самообяснителният цинизъм на Фартат, еластичната хитрост на Комран, умореният фанатизъм на Дилетиле. Не, зад невротичната несръчност на Лори-Бин лъхаше бясното горене на самовлюбени истини, които само смъртта би могла да угаси. В отношението на Баюн към него беше смесено и отвращението от налудничавата атмосфера на нередовен ум, и уважението към доловимото научно мислене, предлагащо начин за разумно обяснение на света, и чувството, че в него има нещо като Предписанието. „Да, без дух да остана – с изумление си помисли Баюн – този човек като че ли има в себе си Предписание… Въпреки че всичко в него явно си е негово, и все пак…“

– Господин Лори-Бин! – ненадейно за самия себе си прекъсна мълчанието Баюн. – Искам да ви разкажа нещо. Струва ми се, че случаят е във вашата наука.

И прибързано, без да дочака съгласие, сякаш искаше да изпревари своята нерешителност, започна да разказва. Разказът се получи също като тогава, толкова отдавна, в страшната нощ преди „Мълниеносеца“, пред случайния събеседник в бара… Наистина, много се беше променило, заглъхнало, отначало Баюн успяваше да се задържи в рамките на полускептичен, полуравнодушен тон. Можа да представи случая като разказ на свой познат, на който той самият не вярва кой знае колко, но все пак има нещо в него! Но после в разказа се появи Демона, изплуваха спомени за много неща – сините очи, срещнати още в кратките секунди на боя, крилото, разорало пясъка, меките пръсти, изпуснали пистолета – и отново тези страшни сини очи, тежката ръка върху рамото и теснотата на „Таргана“, после…

– Престанете, Баюн – прекъсна го Лори-Бин, – всичко това се е случило с вас, нали? С вас самия.

Баюн се задави, преглътна и почти беззвучно изцеди от гърлото си:

– Да, с мен.

– Продължавайте, моля ви.

Баюн продължи. В очите на психолога се разгаряше все по-див интерес, хипнотичните им скокове ставаха все по-трескави – когато Баюн стигна до Предписанието, тяхното движение вече трудно можеше да се долови.

– После? Какво се случи после, Баюн?

Стратегът се отпусна в креслото.

– После? После нищо. Извинете, всъщност много неща. Животът ми се промени невероятно. Предписанието понякога ме водеше, понякога ме оставяше на спокойствие. Направих кариера във Фелдстратегиума само благодарение на него. Два или три пъти то ме накара да проникна в секретния отдел и да прелистя някакви документи… казвам „да прелистя“, защото всъщност то ги четеше, аз оставах някак встрани. Сигурно ще ви се стори забавно – първия път, за да проникна там, трябваше да съблазня секретарката на моя началник. Всъщност то я съблазни… Известно време след това станах човек от Огнището и тогава, знаете ли, за втори път срещнах Демона. Или ми се стори, че го срещнах, всичко стана много бързо. Нещо ме отвлече за миг и после вече го нямаше. Горе-долу това е всичко.

„Не, разбира се, това далеч не е всичко. Но да му разказвам за другото няма смисъл. За новото разбиране и новите знания, за променените усещания – не, няма смисъл. Всичко това би го разбрал Рел, може би ще го разбере Наор, но не и геният Лори-Бин…“

– А сънища, Баюн-чи? Можете ли много, ама много внимателно да си спомните по-ярки сънища оттогава насам?

Баюн се стъписа. Объркано промърмори, че не си спомня никакви сънища и… само…

– Именно, именно, тези, които само…