Пентаграм

Баюн говореше истината. Шест или седем години след Прелома беше започнал големият взрив от психологически открития. Научните рубрики на вестниците сипеха обещания за скорошно разгадаване на душевните тайни. Младият пилот-тактик Баюн побърза да се снабди с няколко книги по въпроса. Уви, популярните издания не обясняваха нищо, а научните бяха прекалено научни. Баюн се заплете в „слепоочните области“, „подмоторните зони“, „специализираните точки в кората“ и неизброими подобни словосъчетания. За известно време изгря теорията, че душевните процеси се отразяват в очното дъно. После залезе, скрита в облаци от опровержения и насмешки, както впрочем стана и с много по-сложните следващи теории. Големият взрив беззвучно угасна в пепелта на неизпълнените обещания. Психологията се затвори в научните учреждения и болниците, където по-голямо внимание се отдаваше на психиатрията. Дали някой продължаваше да се занимава с човешката душа, Баюн не знаеше. Но имаше основания да предположи, че в тази област е нагазил седящият срещу него човек с дълга гинвохска физиономия и силно оплешивяло теме. Въпреки недоверието си стратегът напрегнато се вслушваше в нервната му, екзалтирана реч.

Не, категорично отсичаше Лори-Бин, психологията е останала далеч назад по пътя му. Тази нищожна, повърхностна фактология, наивно опитваща се да намери система в безкрайно сложната мозъчна дейност, никога няма да излезе от рамките на своето детинско пелтечене. Единствена нейна заслуга са събраните факти. С помощта на многобройни прибори – психометри, динамоскопи, афектографи – психолозите събраха огромен материал и се удавиха в него. Той, Лори-Бин, някога се бе опитал да излезе на стабилна почва, но никой не благоволи да го последва. Е, какво, толкова по-зле за тях. Той, Лори-Бин, успя да намери необходимата система в този хаос. Това изискваше създаването на нова наука. Е, какво, той я създаде. Тук, в главата му (той енергично се почеса по темето. Жестът напомняше отвинтването на капак) – тук са основите на психологиката, на психологическата логика, с други думи.

– Не знам дали ще ме разберете, Баюн, но ще опитам да ви обясня някои неща…

Лори-Бин се наведе встрани и наполовина хлътна във високия шкаф. Зашумоля хартия, отвътре излитаха облаци прах и сподавени проклятия, между които „без дух да остане“ беше най-малкото. Най-сетне той се измъкна, вкопчен в руло измачкан луксозен картон.

Беше схема на мозъка, начертана почти като географска карта. Сравнението стана още по-уместно, когато Лори-Бин започна да поставя по нея знаменца като по стратегически план.

– Ето така възниква механизмът на речта. Този център тук… на слуха… този център после… после паметта, ето тази област… или на зрението – ето тук, така, после тук, тази област съхранява образите, тази подбира и комбинира…

Баюн бързо изгуби нишката на обясненията. Психологиката далеч не беше толкова логична, но в нея се подреждаха много неща, за които човек обикновено не се замисля. Неочакваните взаимовръзки, които съобщаваше Лори-Бин, изведнъж преобръщаха най-естествените и обикновено неразбираеми душевни движения, обясняваха всичко и разтърсваха със своя безстрастен цинизъм. Според Лори-Бин всички пътища към съзнанието тръгваха от една мътна област, която той наричаше „несъзнание“. Това беше блато с океански мащаби, изпълнено с емоции, асоциации, неясни и непредставими образи, обозначаващи всяко нещо… Поне така го разбра Баюн. В несъзнанието управляват всички инстинкти, наследени от получовека-полуживотно, което някога е слязло от клоните на земята и взело първия камък. Несъзнанието е плътно и неразривно свързано със съзнанието и често властва над душата, определя постъпките, диктува поведението…

Лори-Бин внезапно млъкна. Направи същия жест на почесване, сякаш отвинтваше върха на темето си. Остатъците от косата се завихриха около голото островче. Едва сега Баюн можа да прецени колко странен е всъщност този човек. Кръглите му, абсолютно черни очи или хаотично блуждаеха по ъглите на стаята, или с ненадейна хипнотичност се фокусираха между очите на събеседника, сякаш можеха да надникнат в мозъка му. И в същото време той не се стремеше да надзърне в душата, в същността на събеседника си – Баюн го интересуваше като слушател и само като слушател. Лори-Бин беше едно чудовищно струпване на истини, които нямат като че ли никакво отношение към самия него, безсмислено се тълпят в дългото неудобно тяло и ако за миг са спрели да изтичат от устата, то е защото са се сбили на изхода…