Пентаграм

Всъщност, както казахме, продължаваше психологът, несъзнанието не е просто хаотичен океан. Дъното му е изровено от подводни пещери, пълни с наблюдения, знания и знаци. Из него сноват най-разнообразни риби и морски зверове, които умеят да намират всяко необходимо сведение и да го донесат на островчето Съзнание. На това островче е огромната администрация с безкрайно количество чиновници, които раболепно изслушват всяка заповед, всичко, което човекът е пожелал да осмисли. „Слушам, след малко ще имате отношение към въпроса!“ – рапортува чиновникът и бегом се понася към брега, където с отворени уши го чакат рибите и зверовете. Чули заповедта, те се понасят към подмолите и там събират, сравняват, определят, объркват или изясняват чутото. Разбира се, между тях има и твърде несъобразителни, които често пъти довличат съвсем други, ненужни сведения, които, сглобени с верните оценки на други „риби“, създават малко изопачена картина на отношението. Тогава казваме, че някой е субективен и вижда нещата по своему… Искате ли тоно, Баюн?

Стратегът благодари и отпи от парещата зелена течност. Обичаше тоно, а сега имаше и нужда от него – предстоеше цяла нощ чакане и разговори. Отново докосване до най-обтегнатите струни, кънтящи в резонатора на черепната кутия… Думите на Лори-Бин, парещият вкус на тоното, нервното напрежение на безсънието, хаотичната обстановка действаха преобразяващо. Баюн се чувстваше съвсем друг, нямащ нищо общо с днешния и навярно утрешния свой двойник, който се движи в обществото, разговаря с хората, размишлява над ежедневното. Колко нови мисли, велика съдба! Всяка като риба в мътен океан (без дух да остане Лори-Бин с неговите натрапчиви сравнения!)…

Лори-Бин млъкна – по средата на фразата, естествено, – пъхна в ноздрата си камул и започна да търси из шкафовете кибрит. Сянката, хвърлена от ниския лампион, нелепо танцуваше по стените, загубила горния си край някъде под тавана.

Бръмченето на телефона спря хаотичните му мятания. Той грабна слушалката и заговори бързо, гълтайки последните срички и въпреки това достатъчно ясно.

– Да… да, Лори-Бин. Какво има, Крос?

Незапаленият камул подскачаше в такт с думите и чукаше по слушалката. Доколкото Баюн можа да разбере от откъслечните реплики, ставаше дума за някакъв контролицер, който не желае да прекрати някакво свое разследване.

– Да, разбирам! – крещеше Лори-Бин. – Разбирам, но защо бързате? Какво като нямало време? Време винаги има! Защо сте действали на своя глава? Какво изобщо сте направили? Ах, отвлекли сте сина му? Глупак! Не сте го отвлекли вие? Кой тогава? Аха. Предайте му, че той е глупак! И какво смятате да правите, ако смея да запитам? Ще му се обаждате по телефона? Ах, благодаря, без вас нямаше да се сетя, глупак такъв! Питам какво смятате да му кажете!

Той замълча. Слушалката гъгнеше. Върхът на камула описваше застрашителни фигури.

– Ясно, друго не съм очаквал от вас! Не, Крос, никакви такива! Не ме прекъсвайте… Не ме прекъсвай, глупак такъв, а слушай! Никакви заплахи. Особено това – „ще ви смачкам фасона“. Такива изрази забранявам, ясно ли е? Изобщо няма да се обаждате вие! Ще се обади синът му. И ще каже… не ме прекъсвай. Крос! Запиши си какво трябва да му каже. Как ще го накараш, не ме интересува! „Здравей, татко, и така нататък, тук за мен се грижат, дават ми невероятни работи за ядене, живея в къща – не ти е работа… Държат се с мен човешки, разговарят с мен, не могат да разберат защо упорстваш толкова и не приемеш парите, които ти предлагат…“ И тук, Крос, момчето трябва да вметне… Като от случайна мисъл, разбираш ли? Да каже: „Татко, извинявай, ти наистина ли получаваш толкова малка заплата?“. Разбираш ли, Крос, удар по социалното самочувствие! И никакви намеци за физическа разправа! Иначе ще го мобилизираш още повече. Разбери, Крос, щом той е тръгнал срещу нас, значи е изживял страха на насилието. Единствено намекът, че въпреки принципността му заплатата не винаги стига, че синът му е способен да се възхити от тези, които имат повече, че никой в обществото не цени принципите му… Разбра ли, Крос? Наистина ли разбра? Е… хайде… радвам се за теб!

Той хвърли слушалката.