Пентаграм

Тези, които „само“? Онези смътни съновидения, които се разпадат, когато се мъчиш да ги облечеш в думи, съществуващи само в собствената си логика… Като съня снощи, единствен останал в паметта с всички детайли, с хилядите очи на Демона и отразената в тях статуя на Презитег-Комран-Фартат, с отново преживяната нетърпима, убиваща светлина в ръката му и стената от горящи кетрали… без дух да остана, стига с тая гадост!

Лори-Бин необуздано се изкиска и се отпусна назад върху жално скърцащата облегалка. Очите му прекратиха хипнотичните си скокове, блажено се рееха някъде над главата на Баюн и в ъгълчетата им се таеше покровителствена усмивка.

– Достатъчно, драги ми Баюн-чи! Вие казахте всичко, което ми беше нужно. Сега ще говоря аз! А вие ще слушате. И ще узнавате.

Стратегът кимна. Чувстваше се изтощен и безволев. Дори усещането, че е страшно близко до разгадката на себе си, не можеше да разруши това състояние.

И сякаш видял психическата му беззащитност, Лори-Бин се нахвърли като хищник. Думите бликаха в яростен поток и сякаш съдържанието им придаваше огромно налягане. Те не само проникваха в ушите, те пропиваха тялото, влизаха в непознати химически реакции с кръвта, объркваха мрежите на нервните влакна и караха костите да кънтят под безмилостните им удари.

Още отначало Баюн научи, че всичко това всъщност не се е случвало. Тоест не абсолютно всичко, а срещата с Демона. И затова Баюн е имал огромен късмет да попадне на него, Лори-Бин, който единствен в този прогнил свят може да обясни същността на случилото се, посредством, както вече казахме, създадената от него, Лори-Бин, наука психологика! И така, къде е коренът? В самото начало, Баюн-чи, ти разказа (нали може на „ти“?) какво си преживял един ден преди срещата с Демона. Не почивка с развлечения и не обичаен изпитателен полет. Ти си гледал секретния филм с демонстрация на новото оръжие, за което, както разбра, отдавна имаме информация. Ти видя невероятните опустошения, на които то е способно, видя – ето най-важното! – изгорелите тела на кетралите в поразената зона. Аз мога да ти кажа нещо повече за това оръжие, Баюн-чи, то е най-страшното нещо, измисляно някога в света, то убива дори години след взрива. Ти и твоите колеги сте получили предупреждение да не летите над зоната, нали? Оттук тръгва всичко! Военният в теб, който владее съзнанието ти, който е изграден от обществото и вярно му служи, счита всеки страх пред смъртта за срамен, мъжествено стиска зъби и си мисли: „Щом мръсните кондафари заслужават, и това ще им е малко!“. Но другият Баюн, животното Баюн, организмът Баюн вижда нещо съвсем друго. По телата на изгорелите кетрали той чете знаците на пълно биологично разрушение, различно от всички познати досега, нещо принципно ново. Той, скритият в безбрежните води на несъзнанието Баюн, сравнява себе си с тези трупове, вижда себе си в тези трупове! Разтърсен от див ужас пред смъртта, той се мъчи да сподели състоянието си с главния Баюн, който управлява действията и командва тялото. Но несъзнанието няма право на глас. То може да говори единствено чрез предчувствия, смътни усещания, намеци, настроения. Обаче храбрият, силен офицерски характер не обръща внимание на предчувствия, не вярва на намеци. И тогава несъзнанието пуска в ход най-силното, последно средство, което аз наричам Фантомен враг. Твоят Демон! Той се вклинява в живота на съзнателния Баюн, круши представите му за правилно и неправилно, извършва с тялото му непонятни действия…

– А способностите, невероятните способности, които ползвах, Лори-Бин?

– Какво знаем ние за своите способности, Баюн-чи? – с горчив и нервен смях отвърна психологикът. – В нашето несъзнание има огромни складове със знания, дочути и доловени от ухо, едва видяни от периферното зрение, които биха могли да сглобят вярната представа за всяка една ситуация, да намерят най-сполучливото поведение за излизане с изгода от нея. Ние не познаваме това, защото сме жалки и несъвършени, сковават ни хиляди догми на обществен морал, които ни карат да правим това или да не правим онова, да вършим онези грешки, с които обществото ще ни понесе и приеме като нормални в своята безпомощност единици…

Баюн усещаше как кръвта бие в гърлото.

– Всичко, Баюн-чи, на което си бил способен през този период, винаги е съществувало в теб, но само това дълбоко разтърсване на несъзнанието го е направило действащо. Наистина доста странно е било това твое несъзнание, щом от всички гледали филма единствен ти си реагирал по този начин. Дотук е моята наука, Баюн-чи. Да не забравяме, че тя току-що се създава, нали?

* * *