Песента на Тъмния ангел

— Затваряй си устата, Съри! — изрева кралят, след което се изправи на крака, приближи се до графа и застана над него. — Ти забърка тази каша! — продължи да крещи той. — Казах ти какво ще стане, но ти трябваше да пратиш точно Мънк!

Де Уорън отвърна на погледа на Едуард, при което кралят му намигна. Графът въздъхна — той беше играл ролята на момчето за бой6 на Едуард още като дете, трябваше да я изиграе и сега. И така, Де Уорън се престори, че се е впечатлил от гневната тирада на господаря си. Корбет стисна зъби и погледна през прозореца. Той знаеше, че кралят и графът на Съри разиграват театър, но същевременно беше сигурен, че сега ще му разкрият поне част от истината.

Едуард се приближи до масата, напълни три чаши с бяло вино и поднесе две от тях на Корбет и на Де Уорън. После се върна на седалката при прозореца и шумно сръбна от своята чаша, наблюдавайки Корбет изпод рошавите си вежди.

— По-късно тази вечер ще издам заповед — рече кралят, — в която ще пише, че оттук нататък ти ще поемеш задачата на Мънк — той премлясна с устни. — А сега, милорд Съри, кажи на добрия ми приятел Хю какво прави Мънк в имението Мортлейк.

Де Уорън стана и примъкна стола си по-близо до този на Корбет, след което потупа кралския пратеник по рамото.

— Надявам се да не ми се сърдиш, Хю.

— Разбира се, че не ти се сърдя, милорд.

Графът се взря в чашата си.

— Историята започва през октомври 1216 година — последната година от управлението на крал Джон, благородния и могъщ дядо на настоящия ни господар.

— Няма нужда от сарказъм, Съри! — намеси се Едуард.

— Та историята е следната. По-голямата част от царуването си Джон прекарал в обикаляне на страната, опитвайки се да подчини този или онзи местен владетел. Накрая починал в Нюарк-он-Трент. Някои смятат, че е бил отровен, а други — че е умрял от разбито сърце, след като загубил цялото си богатство в залива Уош — Де Уорън забеляза промяната в изражението на Корбет и се усмихна. — А, значи си чувал историята! Позволи ми да освежа паметта ти. Та Джон тръгнал от Бишопс Лин и продължил на север. С него пътувало цялото му домакинство, както и дълъг керван товарни кончета, превозващ съкровището му. В един момент кралят се опитал да прекоси устието на река Нин и, за беда, изгубил богатствата си — графът замълча и облиза устни. — Според летописеца Флорънс от Устър, чиито писания бяха подробно проучени от служителите ми, земята сякаш се отворила и бурни водовъртежи погълнали всичко — хора, животни и вещи.

— Проблемът бил в това — обясни Едуард, — че дядо ми се опитал да прекоси устието на реката твърде късно през деня. Нали познаваш местността? Та приливът нахлул изведнъж, вълните се надигнали и помели кервана със съкровището — кралят сви рамене. — После скъпият ми дядо отишъл в абатството Суинсфорд, където се утешил с младо ябълково вино и безсрамни момичета. Накрая се озовал в Нюарк и там издъхнал кротко като светец.

Корбет се усмихна. „Скъпият дядо“ беше известен като черната овца от семейството на Плантагенетите и нито животът му, нито смъртта му бяха имали нещо общо със светостта.

— От какво се е състояло съкровището? — попита кралският пратеник.

— О, от какви ли не скъпоценни предмети — отвърна бавно господарят му. — Десетки златни и сребърни чаши, гарафи, купи, свещници, медальони и колани. Там били и кралските одежди и знаци на дядо Джон — Едуард въздъхна, — както и тези на скъпата ми прапрабаба Матилда, някогашна императрица на Германия — грамадна корона, украсена със скъпоценни камъни, пурпурна мантия, златен скиптър и мечът на Тристан — той потри корема си и простена. — Истинско съкровище, навеки изгубено в морето!

— Правени ли са опити да бъде намерено?

— Предполагам, можеш да си представиш каква суматоха настанала след смъртта на дядо ми. Всеки гледал собствения си интерес. Баща ми пък бил още хлапе. Едва успявал да се задържи на власт, а какво оставало да тръгне да търси някакво си изгубено съкровище!

— А каква е връзката на Мънк с всичко това?

— Семейството ми винаги се е чувствало посрамено заради нещастието, сполетяло крал Джон при залива Уош — отвърна Де Уорън. — Нали разбираш, за кервана отговарял моят дядо.

След тези думи графът гневно се взря в Корбет, извиквайки на лицето му усмивка — хората от рода на граф Съри никога не се бяха отличавали с особени организационни умения и изобщо с кой знае какъв интелект. Въпреки това кралският пратеник се въздържа от коментар.

— Е, добре! — прошепна Де Уорън. — И тъй, съкровището било изгубено, Джон умрял и постепенно всички забравили за историята. Преди година обаче един влиятелен лондонски златар на име Уолтър Денъглис купил от някаква заложна къща много стара златна чиния, на която бил изобразен гербът на Джон — графът завъртя чашата между пръстите си. — И така, Денъглис донесе чинията в Хазната, а скоро след това бяха открити още две подобни. После чиновниците от Хазната проучиха документите от времето на Джон и с доста голяма сигурност установиха, че и трите предмета са били част от съкровището на някогашния крал.