Песента на Тъмния ангел

— Съжалявам, сър Саймън, но аз мисля, че има. Огромна нужда при това — Селдич си пое дълбоко дъх. — Та нека продължа с историята си, сър Хю. По-късно се присъединих към домакинството на сър Саймън. Той се оказа изключително щедър господар и след като двамата се оттеглихме от службата си при краля, неговият дом стана и мой — докторът замълча и огледа богато обзаведената зала. — Имението Мортлейк веднага ме заплени и аз се заех да го разуча подробно. И така, прочетох всички документи, които се пазят в местния архив, докато накрая не разбулих голямата тайна на този край — той погледна към Гърни. — Мисля, че най-добре ще бъде да покажем на Корбет онова, което знаем.

Сър Саймън бързо се съгласи, помоли съпругата си да ги почака в залата и двамата със Селдич поведоха слисания Корбет към тунелите под господарската къща. Щом се озоваха долу, те запалиха няколко факли и продължиха по подобния на пещера коридор. Когато минаха покрай килията на Гилбърт, кралският пратеник надникна през прозорчето на вратата, но младежът беше легнал в удобното си легло и спеше дълбоко. В края на коридора докторът отмести една голяма бъчва за ейл, зад която се показа тясна врата, и свали един ключ от колана си. После отключи вратата и тримата се озоваха в дълъг тунел. Въздухът там беше доста по-студен и Корбет беше сигурен, че чува рева на морето. В следващия момент кралският пратеник си даде сметка колко е уязвим на това място между доктора и Гърни и му се прииска Ранулф да беше с него. Той хвана дръжката на камата си и — тъй като земята под краката му изведнъж стана хлъзгава — се прокле, задето е сменил ботушите си с полуботуши от мека кожа. Коридорът беше толкова тесен, че скоро сърцето му се разтуптя, а челото му се покри с капчици пот. За да се успокои, Корбет си пое дълбоко дъх, прикова поглед към хвърлящата искри факла в ръката на Селдич и тихо се помоли пътят им из тунелите да свърши по-бързо. В следващия момент докторът и Гърни завиха зад един ъгъл и коридорът внезапно се разшири, довеждайки тримата мъже до някаква подземна кухина. Кралският пратеник облекчено въздъхна, когато Селдич запали факлите, закрепени за стената, и кухината се окъпа в светлина. После докторът зарови ръце в една купчина камъни в далечния край. Гърни отиде да му помогне и Корбет с удивление проследи как двамата измъкват оттам някакъв дълъг чамов ковчег. Когато приключиха, господарят на имението отвори ковчега и го избута напред. Корбет се взря в пожълтяващия скелет вътре, след което въпросително погледна към придружителите си.

— Кой е това? И изобщо какво е всичко това?

Той забеляза, че в долния край на ковчега има някаква кожена кесия, и се наведе да я вдигне, но Гърни беше по-бърз. Господарят на имението сграбчи кесията и я притисна до гърдите си.

— Кой е това? — повтори Корбет.

Косата по тила му започна да настръхва, а ръката му посегна към камата.

— Недей така, Хю — промърмори Гърни. — Ние не сме ти врагове. Просто се боим от онова, което би могъл да сториш — той посочи към скелета. — Това е Джон Холкъм, някогашен жител на Бишопс Лин. Прадядо ми, сър Ричард Гърни, го наел, за да преведе свитата на крал Джон през залива Уош — господарят на имението потропа по гниещия ковчег с върха на ботуша си. — Вместо това обаче Холкъм я повел към гибел и поне част от нея наистина била погубена — керванът с кралското съкровище. Явно преди крал Джон да тръгне от Уисбийч, Джон Холкъм е видял огъващите се под тежестта на богатството му кончета и мулета и в покварената му душа покълнал убийствен план. Кралската свита се състояла от три части: кралят и приближените му, керванът със съкровището и накрая — пешите войници. Холкъм трябвало да върви най-отпред, но точно в онзи ден изостанал и, оправдавайки се с гъстата мъгла, нарочно забавил преминаването през устието на реката.

— Останалото го знаеш — вметна Селдич. — Приливът дошъл и пазителите на съкровището изпаднали в паника. Холкъм препуснал към тях, сграбчил поводите на един впряг мулета и, възползвайки се от познанията си за местността, избягал с част от богатството, оставяйки останалото да потъне, а пазителите му — да се издавят.

— Когато прадядо ми стигнал до Суинсфорд — отново поде историята Гърни, — той започнал да обмисля случилото се и, тъй като не бил глупак, се досетил какво е станало. И така, през последните смутни дни от управлението на крал Джон той решил да напусне двора и да тръгне по дирите на Холкъм. Историята е дълга — Гърни се заигра с кожената кесия, която държеше — и всичко е тук.

Корбет протегна ръка и господарят на имението му подаде кесията.

— Надявам се да запазиш сведенията само за себе си, Хю. Не искам онзи кучи син Мънк да докопа тези документи.

Кралският пратеник кимна.

— Ще видим — промърмори той, след което посочи към ковчега. — Как Холкъм се е озовал тук?

— Накратко казано, прадядо ми го хванал и го обесил на ешафода върху скалите край Хънстън, а щом плътта му се разложила, поставил скелета в приготвен за целта ковчег и го погребал тук.

— Без да каже на никого? — попита Корбет.