Песента на Тъмния ангел

На места на Корбет му беше трудно да разчита документа. Пергаментът беше пожълтял от старост, а ръката на сина на сър Ричард, който беше записал изповедта на баща си, се беше движила доста хаотично. Встъплението гласеше: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух, аз, сър Ричард Гърни, господар на имението Мортлейк, изповядвам следната тайна и се кълна, че казвам истината. За свои свидетели призовавам Иисус, благословената Му майка и всички ангели.“ По-нататък в изповедта се говореше за прекосяването на залива Уош, за предателството на Холкъм, за това как лорд Ричард се чувствал посрамен, за тайното преследване на Холкъм и последвалото му залавяне, мъчение и смърт на бесилката. Корбет вече знаеше повечето подробности, но едно изявление към края на документа привлече вниманието му. Сър Ричард твърдеше, че според слуховете съучастникът на Холкъм, Алан от Блатото, се бил укрил някъде в района на Хънстън.

Кралският пратеник прегледа ръкописа още веднъж, след което го нави на руло и го скри в дисагите си. После се заразхожда из стаята, опитвайки се разреши загадките, които се бяха изправили пред него. Какво се беше случило с този Алан от Блатото? Къде беше съкровището? Истината ли казваше сър Саймън? Знаеше ли нещо съдебният пристав Робърт? Или пък мастър Джоузеф, водачът на Пастирите? Корбет си пое дълбоко дъх и се отпусна на леглото. А къде ли в цялата картина беше мястото на Мънк?

Глава осма

Корбет се изправи в леглото си и се вгледа в спящите Ранулф и Малтоут. Дали бяха успели да открият нещо по време на отсъствието му? Кралският пратеник нямаше търпение да ги попита, но му дожаля да ги буди. И така, той стана от леглото, седна на масата и се замисли за последната си среща с Едуард. Какво ли щеше да стане, ако беше поискал кралят да го освободи и той беше приел? Къде щеше да отиде Ранулф? Възможно ли беше всички да се установят в някое имение и да станат фермери? Ранулф беше осъществил амбициите си и сам беше станал кралски чиновник. А може би Корбет трябваше да послуша съвета на Мейв и да му прехвърли по-голямата част от работата си?

— Все едно — промърмори кралският пратеник. — Тези въпроси могат да почакат.

След тези думи той отпусна глава на ръцете си и отново задряма. Присъни му се имението Лейтън и зелените поля зад него, които се простираха чак до река Лий. После в съня му се появиха и други картини. Сякаш бе минал само миг, когато някой извика името му. Корбет отвори очи и погледна нагоре. Над него стоеше Ранулф, ухилен от ухо до ухо.

— Късно ли се върна снощи, господарю?

Кралският пратеник простена и изпъна скованите си крайници, след което се взря през прозореца.

— Кога се е съмнало, за Бога? — промълви той.

— Ами отдавна — отвърна Ранулф. — Двамата с Малтоут вече се върнахме от сутрешната служба — той гордо се изпъчи.

— Мислехме да те преместим в леглото ти, но ти изглеждаше така сладко заспал, че не посмяхме. Снощи имахме намерение да не си лягаме, преди да се прибереш — продължи Ранулф, — но докато учех Малтоут на една нова игра на зарове, двамата изпихме кана вино. После към нас се присъединиха две от слугините от кухнята и… — той сви рамене. — Нали знаеш как е, господарю?

— О, да, много добре знам как е! — сопна се Корбет, изправяйки се на крака.

Докато господарят им не гледаше, Ранулф се обърна към Малтоут, който седеше в края на леглото си, и направи гримаса.

Кралският пратеник се съблече, обръсна се и се изми, а междувременно Ранулф му приготви чисти дрехи и бельо. Докато се обличаше, Корбет накратко разказа на слугите си какво е открил предишната вечер и им описа срещата си с краля.

Очите на Ранулф се изпълниха с весели пламъчета.

— Горкият Мънк ще се пръсне от яд! — тържествуващо рече той и подаде портупея на Корбет. — Значи някъде тук е заровено съкровище, така ли?

— Да, Ранулф, съкровището на крал Джон. Ако изобщо го открием, ще го върнем обратно в Хазната до последното пени.

„Не и ако аз се докопам до него!“ — помисли си Ранулф.

— Няма ли някакъв закон за тези неща? — възрази той, поглеждайки към Малтоут за подкрепа.

Вестоносецът мъдро кимна, макар че всъщност нямаше никаква представа за какво говори Ранулф.

— Какъв закон? — попита остро Корбет.

— Ами например такъв, който да гласи, че ако откриеш съкровище, можеш да задържиш една четвърт от него. Така се е случило със стария Леофрик — откачения свещеник, който живее близо до Тауър…

В този момент отдолу се дочуха викове и шум от стъпки и Ранулф млъкна. После някакъв слуга потропа по вратата и влетя в стаята.

— Какво има, човече?

— Най-добре ела с мен, сър Хю! Кечпоул се върна и донесе мастър Мънк!

— Как така го е донесъл?

— Мастър Мънк е мъртъв, ето как! Стрела от арбалет го е пронизала в гърдите!