Песента на Тъмния ангел

— Да, не посмял. В крайна сметка тъкмо той бил наел Холкъм, пък и не му липсвали врагове. Злите езици като нищо можели да го обвинят, че е бил съучастник на водача.

— Ами съкровището? — поинтересува се кралският пратеник.

— Тъкмо оттам започва загадката. Преди да бъде обесен, Холкъм бил измъчван в тъмницата, покрай която минахме току-що. Водачът отказал да разкрие скривалището си, но признал, че имал съучастник, втори водач, наричан Алан от Блатото, който е бил управител на имението. Та според Холкъм този Алан знаел къде е скрито съкровището. Но според изповедта на прадядо ми, записана от неговия син, този Алан така и не бил намерен. Същото важи и за съкровището.

Корбет посочи към Селдич.

— Но ти си продал три чинии в Лондон, нали така?

— А! — Гърни коленичи и затвори капака на ковчега, след което вдигна поглед към кралския пратеник. — Злополуката при залива Уош се е случила през октомври 1216 година, но прадядо ми е заловил Холкъм чак през следващия февруари. Когато това станало, Холкъм носел със себе трите чинии, увити в някаква кожена торба. В изповедта си прадядо ми предполага, че Холкъм се е бил запътил към някое пристанище с намерението да вземе кораб за Лондон или дори за чужбина, за да ги продаде — Гърни се изправи. — Така или иначе, прадядо ми заловил Холкъм с много малка част от съкровището. Пък и какво е можел да стори? Ако го предадял на правосъдието, Холкъм можел — от чиста злоба — да го набеди за свой съучастник. А как е можел да постъпи сър Ричард с чиниите? Да ги изпрати на Хазната в Лондон и да каже, че ги е намерил? Не. Заровил ги заедно с Холкъм в тази подземна кухина и така потулил всичко. Дори когато диктувал своята изповед на сина си, не казал къде са трупът на Холкъм и скъпоценните чинии.

Когато господарят на имението завърши разказа си, Корбет погледна към Селдич.

— А каква е твоята роля във всичко това?

Докторът тежко въздъхна.

— Както вече ти казах, сър Хю, историята на имението Мортлейк ме заинтригува още от самото начало. В един момент открих подземните тунели, промъкнах се до тази кухина и ми се стори, че в купчината камъни в далечния й край има нещо неестествено. Така намерих ковчега на Холкъм. Вътре беше изповедта на сър Ричард и трите чинии. Споделих всичко това със сър Саймън и той ми каза, че трябва да върна чиниите, където са били. Така и сторих, тъй като исках да запазя доброто име на благодетеля си. После обаче войните на Едуард навредиха на търговията и сър Саймън попадна в ръцете на лихварите. Спомних си за чиниите, извадих ги от скривалището им и ги занесох в Лондон, където ги продадох за достатъчно злато и сребро, така че да платя на кредиторите — Селдич разпери ръце. — Знаех, че не постъпвам добре, така че казах на сър Саймън едва след като се върнах — докторът се усмихна. — Той, разбира се, се ядоса, но, от друга страна, не можеше да върне времето назад. Чиниите бяха продадени и лихварите бяха прибрали парите — Селдич сви рамене. — Така уредих един стар дълг.

Корбет го изгледа.

— Какво смяташ да правиш, Хю? — попита Гърни.

Кралският пратеник се намръщи.

— Май няма нужда да се връщам при краля — отвърна той бавно. — В крайна сметка, трите чинии вече са при него. Въпросът, който ме безпокои, е кой друг би могъл да търси останалата част от съкровището и дали това има нещо общо със загадъчните убийства — Корбет прибра кожената кесия в колана си, протегна ръка и потупа тази на Гърни. — Защо да те наказвам, сър Саймън? Кралят така и така няма да повярва на историята ти. Колкото до семейния ти лекар — допуснал е грешка, но пък е имал добри намерения — той вдигна ръка. — Тези документи обаче ми принадлежат, така че настоявам Мънк да не разбира за тях.

Гърни и Селдич се разляха в такива благодарности, че на Корбет чак му стана неудобно. И така, след като тримата се заклеха да не казват за това на никого освен на лейди Алис, Ранулф и Малтоут, кралският пратеник с радост се измъкна от подземните тунели и се върна в стаята си. Пътуването до Уолсингам и обратно и напрегнатата ситуация в подземието съвсем бяха изцедили силите му. Той погледна към помощниците си, които безгрижно хъркаха по леглата си, след което се зае да разучи ръкописа, който беше взел от Гърни.