Песента на Тъмния ангел

Корбет благодари на доктора и се върна към документите.

Някои от тях представляваха груби карти на района, подобни на онези, които кралският пратеник вече беше виждал. Освен това имаше кратко описание на злополучното преминаване на крал Джон през залива Уош, както и няколко набързо надраскани бележки, които се оказаха доста по-интересни. Мънк явно си беше съставил списък от въпроси:

Какво означават светлинните сигнали откъм морето и тези откъм върха на скалите?

Къде може да е скрито съкровището? В Убежището? Или пък в тунелите под имението Мортлейк?

Възможно ли е Холкъм да е погребан в църковното гробище?

Къде е Алан от Блатото?

Корбет продължи да чете и се усмихна. Подобни въпроси имаше и за съдебния пристав, и за Пастирите. Всъщност Мънк като че ли беше таил подозрения и към Гърни, Селдич и монахините от манастира „Кръст Господен“. Кралският пратеник вдигна поглед.

— Какво има, господарю?

— Алан от Блатото — рече Корбет. — На мен Гърни ми каза за него. Ами Мънк? Той откъде е научил за предполагаемия втори водач? — кралският пратеник се разрови из документите и скоро откри онзи, в който се съдържаше отговорът. — Мънк може и да беше луд — каза той на Ранулф, — но си разбираше от работата. Открил е, че сестрата на Холкъм, Адел, се е омъжила за Алан от Блатото и че в зестра е получила един имот в Бишопс Лин. Както повелявал обичаят, прехвърлянето на собствеността било одобрено и включено в доклада на шерифа до Хазната. Преди да тръгне от Лондон, Мънк е прегледал архива и е намерил съответната записка.

— И? — попита Ранулф.

— Там се казвало, че Алан от Блатото е живеел в Хънстън — обясни Корбет. — Ето защо Мънк е дошъл тук. Освен съучастник на Холкъм Алан от Блатото е бил и негов зет. Въпросът сега е къде може да е погребан Алан. И най-важното — кои може да са наследниците му?

По-късно, когато слезе в залата, Корбет се опита да научи нещо повече от Гърни, но господарят на имението не можа да му бъде особено полезен.

— Да не мислиш, че не съм проучвал въпроса? — рече той. — Алан не е оставил наследници. Изчезнал е горе-долу по същото време, по което е изчезнал и Холкъм. Може би отец Августин би могъл да помогне в това отношение? Въпреки че църковните регистри са в пълен хаос — предишният свещеник не беше най-подреденият човек на света…

И така, Корбет остави Ранулф и Малтоут да прегледат останалите вещи на Мънк, оседла коня си и препусна към Хънстън. В селото не го посрещнаха радушно — докато минаваше покрай тях, селяните му хвърляха мрачни погледи и му обръщаха гръб. Жените прибираха парцаливите си отрочета вкъщи, а мъжете, които се връщаха от полето за обяд, го гледаха сърдито и си шепнеха помежду си.

Корбет откри отец Августин в една малка ризница до главния олтар. Съдебният пристав Робърт, който беше и клисар, също беше там. Вторият удостои кралския пратеник с гневен поглед, но свещеникът беше приветлив.

— С какво мога да ти помогна, сър Хю?

— Разбрах, че в църквата се пази регистър, в който са вписани всички кръщенета, погребения и сватби в района…

— Така е, сър Хю. Всъщност напоследък се опитваме да внесем някакъв ред в тези документи. Защо? С какво могат да ти бъдат полезни те?

— Искам да потърся в тях името на един селянин, който е живял тук преди почти сто години. Мъж — вероятно доста богат — на име Алан от Блатото.

— Защо? — пристъпи напред съдебният пристав Робърт с широко отворени очи и присвити устни.

— А защо не? — отвърна сърдито Корбет.

— Защото този Алан ми е роднина. Мой предшественик.

— Тук ли е погребан? — попита кралският пратеник.

— Не точно — призна смутено съдебният пристав. — Всъщност той не ми е кръвен роднина. Прабаба ми е била омъжена за него. Тя била родом от Бишопс Лин. Алан обаче изчезнал скоро след сватбата им. Двамата нямали деца, така че прабаба ми се омъжила повторно. Отец Августин може да ти покаже регистъра.

Свещеникът вече се беше приближил до големия шкаф с железен обков в далечния край на ризницата и се беше заровил из съдържанието му. Накрая извади оттам някакъв подвързан с кожа регистър и няколко свитъка и ги постави върху масата. Съдебният пристав Робърт, който очевидно нямаше намерение да си тръгва, пренареди свещите, а после се зае да лъска пиринчената кадилница. Корбет се опита да не му обръща внимание и се вгледа в грамадния регистър, който отец Августин отвори пред него.

— Ето — свещеникът заби кокалестия си показалец в една от избледнелите записки, според която Адел Холкъм се беше венчала за Алан от Блатото на 8 ноември 1215 година.

— Това е единствената записка в регистъра — рече отец Августин, затвори книгата и посочи към един напукан и пожълтял от старост свитък. — Това е погребалният регистър за периода 1215–1253 година — свещеникът разви свитъка и намери записката за погребението на Адел Холкъм, тогава вече Адел-ат-Рийв, в църковното гробище. — Това пък е кръщелният регистър — той показа на Корбет друг свитък и двамата го прегледаха заедно, но така и не откриха някъде да се споменава за дете на Алан от Блатото.