Песента на Тъмния ангел

— Гробът на Адел сред разкопаните ли е? — поинтересува се кралският пратеник.

— Не, не мисля — отец Августин погледна към съдебния пристав. — Нали?

Робърт само поклати глава.

— Как мислиш, отче — попита Корбет, — дали за Адел е било лесно да анулира брака си с Алан, за да се омъжи отново?

Свещеникът седна на масата и подпря лакти върху страничните облегалки на един стол.

— Според каноничното право, ако съпругът изчезне и от брака няма деца, съпругата може да поиска анулиране след пет години. Вероятно точно това е сторила и Адел. Сър Хю, не че искам да ти се бъркам, но какъв е този твой внезапен интерес към отдавна починали люде?

— Съжалявам, отче, но засега не мога да ти кажа. Следователно обаче — продължи той, — Адел е знаела, че съпругът й е мъртъв.

— Не е задължително. Може просто да си е намерила друг кандидат след изтичането на петте години и да е подала молба до епископа за анулиране на предишния й брак. Всъщност това се случва доста често.

Корбет погледна към съдебния пристав.

— Мастър Робърт, може ли да ти задам един въпрос? Разбира се, свободен си да си правиш каквито искаш изводи от него. Та чувал ли си някога в семейството ти да се разказват легенди за някакво изгубено съкровище?

Съдебният пристав наперено се взря в кралския пратеник, но въпреки това Корбет съзря сянката на вина, която премина през погледа му.

— Мастър Робърт — настоя той, — съветвам те да бъдеш честен с мен.

Съдебният пристав сключи ръце и вдигна очи към тавана.

— Чувал съм разни легенди, да.

— За съкровището на крал Джон ли?

Съдебният пристав потръпна, сякаш Корбет беше докоснал някакво особено чувствително място.

— Мастър Мънк ми зададе същите въпроси.

— Така ли? — попита кралският пратеник. — Той е идвал тук?

— О, да — отвърна отец Августин. — Затова намерихме толкова бързо записките, които те интересуваха — свещеникът объркано сбърчи вежди. — Мастър Мънк дойде на втория ден от пристигането си и зададе същите въпроси, които задаваш и ти. Той не ти ли каза, сър Хю?

Корбет се усмихна безрадостно.

— Мастър Мънк беше потаен човек.

— Беше ли? — запитаха в хор свещеникът и съдебният пристав.

— Тази сутрин мастър Кечпоул донесе трупа му в имението. Мастър Мънк е бил намерен в пустошта със стрела от арбалет в гърдите.

Съдебният пристав потропа с калните си ботуши по пода и извърна поглед.

„Да не би ти да си го убил?“ — зачуди се Корбет, а после си спомни мрачните погледи, които бяха съпроводили преминаването му през селото. Възможно ли беше убийството на Мънк да е плод на заговор между всички селяни?

— Все още не си отговорил на въпроса ми, мастър Робърт — рече той тихо.

Съдебният пристав си пое дълбоко дъх.

— Легенди за съкровището на стария крал се носят из цял Норфък. Хората говорят за някакъв лъжлив водач на име Холкъм, когото сър Ричард Гърни бил обесил на ешафода на скалите. Други истории твърдят, че Алан от Блатото е бил негов съучастник.

— И как завършват всички тези истории?

— Със залавянето на Холкъм.

— А после?

— Единият вариант е семейство Гърни да са убили Алан от Блатото и да са сложили ръка на богатството му…

— А другият?

— Възможно е Алан да се е скрил, но после да не е могъл да се измъкне от скривалището си и да е умрял там от глад.

— Отче, ти чувал ли си тези истории?

Свещеникът се усмихна.

— Както Робърт вече ти обясни, сър Хю, хората ги разказват под път и над път. Никой обаче не знае къде са Алан и съкровището — отец Августин събра пръстите на двете си ръце. — Чувал съм дори — изведнъж дългото му лице се разтегли в усмивка, — че тукашните селяни били убили Алан от Блатото, били си присвоили богатството му и го били скрили или пък похарчили.

Съдебният пристав презрително изпръхтя.

— Мастър Мънк огледа ли гроба на Адел?

— О, да, огледа го — отвърна свещеникът. — Отначало никой не знаеше къде е гробът, така че ни отне известно време да го намерим. После мастър Мънк огледа дори ковчега — той поклати глава, — но не можа да намери нищо.

— И един последен въпрос — рече Корбет.

— Да, сър Хю?

— Мастър Мънк се е отбил в църквата следобеда, преди да бъде убит. Искам да разбера защо.

— Зададе ми още въпроси за Сердик. Аз обаче не можах да му помогна. Въпреки това мастър Мънк остана още известно време с мен, разсъждавайки какво може да се е случило с помощника му — свещеникът хвърли лукав поглед към Корбет. — Освен това каза някои доста нелицеприятни неща по повод твоето пристигане, сър Хю. Беше в ужасно настроение. На тръгване ми съобщи, че ще отиде в манастира „Кръст Господен“ — отец Августин направи пауза. — По-късно, някъде след мръкване… Помниш ли, Робърт? Тъкмо се бях върнал от обичайната си обиколка на болните и те повиках в църквата…

— Да, помня — потвърди съдебният пристав. — Дойдох тук и зачаках отец Августин, когато изведнъж чух шум от конски копита. Изтичах навън и видях Мънк да препуска през селото като самия сатана. Кучетата и кокошките се разбягваха пред него. Същото правеха и мъжете, жените и децата, тъй като мастър Мънк изобщо не гледаше къде минава.

— И закъде според теб се е бил разбързал?