Петдесет нюанса сиво

Ръката ме сърби.

Карай бавно, Стийл!

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Беше гот да се кара тази кола. Воланът имаше сервоусилвател. Милата ми Уанда нямаше. Така че тренировките ми по развиване на яки мускули явно свършиха. О, да не забравям все пак, че щях да имам личен треньор, който да се грижи за тях. Беше в правилата. А аз мразя да спортувам.

Докато карах, се опитах да анализирам информацията от имейлите. „Понякога се държи наистина като наставник. Кучи син!" После се сетих за Грейс и ми стана кофти за думата, която ми мина през ума. Но тя не беше родната му майка. Това беше цяла вселена нечувана болка. В такъв случай „кучи син" беше казано съвсем на място. „Да, аз съм голяма, зряла жена. Благодаря за напомнянето, Крисчън Грей! И да, това беше мой избор!" Проблемът ми бе, че исках само Крисчън, не целия му... товар. А към този момент каргото му едва ли можеше да се събере и в „Боинг 747". Можех ли просто да се излетна по гръб и да прегръщам чувството? Като една истинска робиня? Бях му казала, че ще опитам. Рискът бе много голям.

Паркирах пред „Клейтън". Докато влизах, не можех да повярвам, че това наистина е последният ми ден там. За щастие в магазина имаше много работа и времето мина доста бързо. По обяд господин Клейтън ме извика да изляза от склада. Пред него стоеше куриер, от тези, дето разнасят спешни пратки.

Госпожица Стийл? попита куриерът. Погледнах въпросително господин Клейтън, но той бе по-озадачен и от мен. Стана ми много тежко. Какво ми бе изпратил пък сега? Подписах и взех малката пратка. Отворих я незабавно. Беше телефон. Блакбери. Стана ми още по-тежко. Включих го.

От: Крисчън Грей

Относно: Блакбери НАЗАЕМ

Дата: 27 май 2011, 11:15

До: Анастейжа Стийл

Имам нужда да се свързвам с теб по всяко време и понеже това е единственият вид комуникация, при която си откровена, реших, че имаш нужда от един Блакбери.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Отвързан консуматор в действие

Дата: 27 май 2011, 13:22

До: Крисчън Грей

Мисля, че трябва незабавно да се обадиш на доктор Флин. Склонностите ти да следиш хората са извън всякакъв контрол.

На работа съм. Ще ти пиша, щом се прибера.

Благодаря за новата играчка.

Не сгреших, когато ти казах, че си завършен консуматор. Защо правиш това?

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Мъдростта на младите

Дата: 27 май 2011, 13:24

До: Анастейжа Стийл

Добре казано, госпожице Стийл. Мъдро както винаги.

Доктор Флин е на почивка.

Правя това, защото мога.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Сложих с омраза Нещото в задния си джоб. То бъзна още веднъж, опряно до задника ми. Колко полезна вещ, помислих си саркастично. Не му обърнах внимание, но това ми костваше цялата воля.

В четири часа господин и госпожа Клейтьн събраха всичките си служители и след една доста... смущаваща, ласкателна и много искрена реч ми връчиха чек за триста долара. И точно тогава всичките събития, натрупали се като лавина през последните три седмици изпити, завършване, един смахнат и напълно преебан от живота милионер, загубване на девственост, крайни и дискусионни ограничения, стаи с играчки, в които нямаше играчки, разходки с хеликоптер и фактът, че след края на деня си отивах... всичко това ме разтресе и едва успях да се задържа права и да не се разплача. Подсъзнанието ми ме гледаше с възхищение. Прегърнах силно господин и госпожа Клейтьн.

Тя бяха добри и щедри хора. Щяха да ми липсват много.

С Кейт се засякохме пред квартирата: и тя Тъкмо слизаше от колата си.

- Какво е това, по дяволите? викна обвинително тя и посочи аудито. Не можах да устоя на изкушението да я избъзикам.

- Кола. Това е кола.

Тя присви очи с отвращение. За секунда се зачудих дали и тя няма да ме метне на коляното си и да ме опердаши.