Читаем Петдесет нюанса сиво полностью

Петдесет нюанса сиво

- Ще сляза да те изпратя каза Кейт.

- Чао, Ана каза ми той.

- Чао, Елиът. Поздрави на Крисчън.

- Само поздрави ли? Погледна ме с очи, пълни с предложения какво още мога да му изпратя.

- Да. Изчервих се. Той ми намигна, от което се изчервих още повече. После те излязоха да се изпращат.

Елиът беше прекрасно момче. Толкова различен от Крисчън. Топъл, сърдечен, земен, някак първичен, дори прекалено първичен, когато беше с Кейт. Не можеха да не се пипат непрекъснато. И честно, това поставяше всички други в крайно конфузно положение. А освен това ми се гадеше от завист.

След двайсетина минути Кейт се върна с пица и седнахме, заобиколени от кашони в новия апартамент, да ядем направо от кутията. Бащата на Кейт определено се бе постарал. Апартаментът не беше голям, но имаше три спални и огромна всекидневна с гледка към Пайк Лейн Маркет. Всичко бе в дърво и червени тухли, а повърхностите в кухнята бяха от гладък цимент. Беше много ново, утилитарно. А и мисълта, че сме в центъра на града...

В девет домофонът звънна и аз застинах. Кейт скочи, а с нея скочи и сърцето ми. Директно в устата.

- Доставка за госпожица Стийл и госпожица Кавана.

Разочарование плъзна по вените ми. Изненадах се от реакцията си. Не беше той.

- Втори етаж, апартамент две.

Кейт отвори на момчето. Устата му зейна, лигите му потекоха това, което се случваше с всеки мъж, когато погледне Кейт. Тесни джинси, тясна тениска и косата събрана високо на кок, със спускащи се около лицето кичурчета. Ей така им действаше на всички. Той й подаде бутилка шампанско със завързан за нея балон с формата на хеликоптер. Тя го изпрати с ослепителната си усмивка и започна да чете картичката на глас.

Скъпи дами, Желая ви късмет в новия ви дом.

Крисчън Грей

Кейт поклати недоволно глава.

- Защо не може да напише само „Крисчън"? И какъв е тоя балон?

- Чарли Танго.

- Я пак?

- Крисчън ме вози с хеликоптера си до Сиатъл.

Кейт ме гледаше с отворена уста. Трябва да си призная, че обичах тези макар и много редки случаи, когато Катрин Кавана млъкваше нокаутирана. Позволих си кратък момент на наслада, преди да поясня.

- Да, има хеликоптер и го кара сам казах гордо.

- Разбира се, че ще има хеликоптер тоя безобразно богат негодяй. Защо не ми каза? смъмри ме тя, но с усмивка.

- Ами... пропуснала съм. Доста неща ми се струпаха на главата през последните седмици.

Тя се намръщи.

- Сигурна ли си, че ще се оправиш, докато ме няма?

- Разбира се отвърнах. „Нов град, никаква работа... ексцентричен или по-скоро луд приятел".

- Ти ли му даде адреса ни?

- Не, но следенето е едно от нещата, в които е доста добър. Беше си вярно.

Тя се намръщи още повече.

- Не зная защо, но той определено ме притеснява. Е, поне шампанското е охладено и е много добро.

Разбира се. Само Крисчън би изпратил охладено шампанско или бе накарал секретарката си да го прати, или пък може би Тейлър. Отворихме го и извадихме двете чаши за чай. Това бяха последните две неща, които бяхме опаковали.

- Болеже Гран Ан Розе 1999. Изключително добра реколта казах на Кейт и се чукнахме с чашите за чай.

Събудих се много рано. Беше сиво и мрачно неделно утро. Бях се наспала удивително добре. Лежах в леглото и гледах кашоните. Подсъзнанието ми започна да нарежда как трябва да разопаковам всичките тези неща. Не... днес е големият ден. Моето друго аз подскачаше нетърпеливо от крак на крак. Очакването на нещо неизвестно, може би не много добро, увисна тежко, като лошо предчувствие над главата ми, като тъмен тропически буреносен облак. Стомахът ми се сви от притеснение. А с него ме заля и тъмна, чувствена, болезнена жажда. Опитах се да си представя какво ще прави с мен. И разбира се, трябваше да подпиша проклетия договор. А дали трябваше? Чух сигнала за ново съобщение в дяволската машина до леглото ми.

От: Крисчън Грей

Относно: Моят живот в цифри

Дата: 29 май 2011, 08:04

До: Анастейжа Стийл

Ако ще идваш сама с колата, ще ти е нужен кодът за гаража на „Ескала": 146963.

Паркирай на пето място. То е едно от моите. Кодът на асансьора е: 1880.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Изключително добра реколта

Дата: 29 май 2011, 08:08 До: Крисчън Грей

Да, сър, разбрано.

Благодаря за шампанското и за балончето с Чарли Танго. Сега е вързано за леглото ми.