Петдесет нюанса сиво

- Анастейжа, майка ми иска да дойдеш с мен на вечеря днес. Мисля, че Елиът ще покани Кейт. Не знам ти какво мислиш по въпроса, но за мен ще е много... странно да те представя на семейството си.

„Защо да е странно?"

- Срамуваш ли се от мен? Не успях да го кажа по-различно, отколкото се чувствах. Наранена.

- Разбира се, че не! каза той и врътна очи.

- Защо да е странно тогава?

- Защото никога досега не съм го правил.

- Защо на теб е разрешено да въртиш очи, а на мен не?

Той замига извинително.

- Не беше умишлено.

- И аз не го правя умишлено по принцип озъбих се.

Крисчън бе загубил дар слово. Тейлър се появи на вратата.

- Доктор Грийн, сър.

- Покани я в стаята на госпожица Стийл.

„Стаята на госпожица Стийл?"

- Готова ли си за малко контрацепция попита той и ми подаде ръка да стана.

- Нали няма да идваш и ти? попитах с ужас.

- Повярвай ми, Анастейжа, бих платил доста добри пари да гледам, но не мисля, че един добър лекар би одобрил.

Хванах ръката му. Той ме дръпна силно в прегръдката си и ме целуна страстно. Стиснах ръцете му в моите. Ръката му бе в косата ми, държеше главата ми неподвижно; придърпа ме силно към себе си и опря чело в моето. Не очаквах този изблик на нежност.

Толкова съм щастлив, че си тук прошепна той. Не знам как ще дочакам да те съблека.

18.

Доктор Грийн беше висока, руса, безупречно поддържана и изрядно облечена носеше костюм в наситено синьо. Сетих се за всички руси жени в компанията на Крисчън. Изглеждаше като модел, създаден от компютър. Поредната блондинка. Мисля, че беше малко над четирийсет.

- Здравейте, господин Грей каза тя и пое протегнатата за поздрав ръка на Крисчън.

- Благодаря ви, че се отзовахте. Разбирам, че повикването ми е било съвсем извън плана ви, и оценявам това.

- Благодаря ви, че оценявате подобаващо качествата ми, господин Грей усмихна се тя доста хладно, докато го преценяваше с поглед. Здравейте, госпожице Стийл.

Веднага усетих, че тази жена не понася празни приказки. Една от онези жени, които не търпят простотии и простаци. Като Кейт. Харесах я. Тя погледна Крисчън многозначително и след кратко неловко мълчание той се усети и каза:

- Ще сляза долу. И излезе от стаята, която се очакваше да бъде „моята".

- Е, госпожице Стийл? Господин Грей ми плаща цяло малко състояние за тази консултация. Какво мога да направя за вас?

След цялостен преглед и безкрайни дискусии двете решихме да започна да вземам хапчета всеки ден, без прекъсване. Тя ми написа безплатна рецепта и ми каза да ги купя на другата сутрин и да започна да ги пия. Хареса ми отношението й. Нямаше празни приказки. Но не спря да ми повтаря до посиняване (наситено синьо), че не бива да забравям да ги вземам всеки ден. По едно и също време. Можех да се закълна, че изгаря от любопитство да разбере нещо повече за връзката ми с Грей. Не й казах никакви подробности. Някак се съмнявах, че би изглеждала така спокойна и в пълно владеене на положението, ако можеше да види Червената стая. Изчервих се, докато минавахме покрай затворената й врата към галерията, която Крисчън бе определил за своя всекидневна.

Крисчън четеше, седнал на дивана. От уредбата се носеше ария. Музиката спря дъха ми. Виеше се като дим около него, увиваше го като в пашкул, изпълваше стаята със сладост и горчивина. Изглеждаше спокоен. Когато усети присъствието ни, се обърна и се усмихна топло.

- Готови ли сте? попита откровено заинтригуван. Насочи дистанционното към една лъскава бяла кутия под камината, където бе пъхнал айпода си, и божествената мелодия избледня, но остана да виси някъде там... като фон. Стана и тръгна към нас.

- Да, господин Грей. Грижете се за нея. Тя е красиво умно младо момиче.

Едва ли нещо би изненадало Крисчън повече от тези думи. Същото важеше и за мен. Беше повече от странно да чуеш точно това от устата на лекар. Дали не се опитваше да го заплаши по един доста деликатен начин? Крисчън се окопити бързо.

- Имам откровеното намерение да правя точно това каза замислено.

Погледнах го и вдигнах рамене доста сконфузено.

- Ще ви изпратя сметката отсече тя и се ръкуваха за довиждане.

- Приятен ден и късмет, Ана каза ми и докато стискаше ръката ми, около очите й се свиха малки нежни усмихнати бръчици.

Тейлър се появи отнякъде да я изпрати. „Как го прави? Къде ходи да слухти?"

- Как мина? попита Крисчън.

- Благодаря, добре. Каза, че трябва да се въздържам от всякакъв сексуален контакт през следващите четири седмици.

Той зяпна. Не го бях виждала така шокиран. Не можах да задържа сериозното си изражение и избухнах в идиотски смях.

-Хвана се!

Той присви очи и веднага спрях да се смея. Изглеждаше направо страшен. Кръвта се отцеди от главата ми, подсъзнанието ми подви опашка. Вече си представях как ме слага на коляното си със заголен задник.

- Хванах се! разсмя се той, грабна ме през кръста и ме дръпна до себе си. Вие сте непоправима, госпожице Стийл каза тихо, погледна в очите ми, зарови пръсти в косата ми и започна да увива кичурчета около пръстите си. Държеше ме здраво, не можех да мръдна. Целуваше ме силно и се наложи да се хвана за здравите му ръце, за да не падна.