Петдесет нюанса сиво

Хвана лакътя ми и ме сложи под металната решетка, пресегна се и взе белезници. Металът бе покрит с кафява кожа.

- Скарата е направена така, че белезниците да се движат по нея.

Погледнах нагоре. Беше като карта на метрото.

- Ще започнем тук, но искам да те чукам права. Ето защо ще стигнем до стената там. И посочи към стената, на която бе закачен големият дървен кръст

- Сложи ръце над главата си.

Изпълних на секундата. Опитах се да погледна сцената отстрани, като случаен наблюдател на събитията, които се случваха пред очите ми. Беше много повече от вълнуващо и възбуждащо. Това бе най-еротичното и едновременно страшно нещо, което бях изживявала. Доверявах се на човек, който, по неговите собствени думи, бе преебан и повреден във всяко едно отношение. Потиснах внезапната паника. Напомних си, че Кейт и Елиът знаят, че съм тук.

Докато ми слагаше белезниците, усетих близостта му почти болезнено. Гледах гърдите му. Усещането за близостта му беше божествено. Той миришеше на неговия шампоан и на... Крисчън. Подлудяваща смес. Исках да прокарам нос и език по косъмчетата на гърдите му. Можех просто да се наведа леко напред...

Той отстъпи назад и ме изгледа, очите му леко притворени, съблазнителни, плувнали в похот, а аз бях завързана, ръцете ми оковани, но да гледам прекрасното му лице, да чета по него огромната му страст и нужда от мен, това беше достатъчно. Усетих влагата между краката си. Той бавно ме заобиколи.

- Изглеждате ужасно привлекателна така, госпожице Стийл, и многознайната ви уста почти не се отваря. Харесва ми, когато сте тиха.

Застана пред мен, пъхна пръсти в бикините ми и ми ги свали, без да бърза. Съблече ме агонизиращо бавно. Не сваляше очи от мен. Вдигна бикините ми до носа си и вдиша дълбоко. Не можех да повярвам, че го прави. После се усмихна дяволито и ги пъхна в джоба на джинсите си.

А после много бавно, като развиваща се змия, като мързелива пума, насочи пръчката към пъпа ми. Правеше бавни кръгове. При допира на кожата на нагайката до кожата ми потреперих и рязко поех въздух. Той ме обиколи отново, като прокарваше върха на кожената пръчка през средата на тялото ми около талията. Завъртя се още веднъж и изведнъж ме удари с пръчката точно под дупето, пред входа на влагалището. Извиках от изненада. Нервите ми вече бяха събудени и с повишено внимание. Неволно дръпнах белезниците. Шокът мина с бясна скорост през тялото ми и това беше най-сладкото, най-странното и най-хедонистично чувство.

- Тихо прошепна той. Обиколи ме отново. Пръчката беше малко по-високо. И когато ме удари повторно на същото място, не се изненадах. Тялото ми се сгъна в конвулсии от сладката и леко пареща болка.

Той пак обиколи и този път удари зърното ми. Отметнах глава. Нервните ми окончания бяха в екстаз. Удари и другото... Сладко наказание. Зърната ми се втвърдиха и издължиха от болката. Дръпнах рязко белезниците и изстенах.

- Хубаво ли е? каза той задъхано.

-Да!

Той пак ме удари по дупето и този път ударът бе като силно ужилване.

- Да какво?

- Да, сър изскимтях.

И тогава той спря. Но не го виждах. Бях затворила очи и се опитвах да проумея хилядите усещания, които минаваха през мен. Той тръгна с пръчката по тялото ми много бавно, от пъпа надолу, едва докосвайки кожата ми. На няколко пъти удари съвсем леко, като леки близвания или ухапвания. И така слизаше внимателно и бавно надолу и аз знаех много добре накъде върви. Опитах се да се подготвя психически, но когато удари клитора ми, извиках силно.

- О, моля те! простенах.

- Тихо! заповяда той и ме удари по дупето.

Не очаквах да е така... Бях изгубена в емоциите си. Давех се в море от усещания. И изведнъж той насочи нагайката към влагалището ми, опря я до входа и я завъртя леко.

- Виж колко си влажна, Анастейжа. Отвори очи и уста.

Изпълних. Бях готова на всичко само и само да задържа усещанията. Той сложи края на пръчката в устата ми. Като в съня ми!

- Виж колко си вкусна. Смучи! Смучи дълбоко и силно, бебчо.

Устата ми се затвори около нагайката и очите ми се вкопчиха в неговите. Усетих вкуса на кожата и соления вкус на влагалищните ми сокове. Очите му горяха.

Той извади пръчката от устата ми, хвана ме за главата и ме целуна. Силно, нападателно, настоятелно. Езикът му завладя всеки милиметър от устата ми. Гърдите му опираха в моите. Исках да го докосна, но ръцете ми бяха вързани горе и напълно безполезни.

- О, Анастейжа, имаш най-прекрасния вкус на света. Искаш ли да свършиш?

- Моля те хленчех аз.

On! Пръчката ме удари по дупето.

- Моля какво?

- Моля, сър изскимтях.

Той ми се усмихна победоносно.

- С това ли? И вдигна пръчката, така че да я видя.

- Да, сър.

- Сигурна ли си? Погледна ме строго.

- Да, моля, сър.

- Затвори очи.