Петдесет нюанса сиво

Той се усмихна, повдигна ме нежно и застана гол в цялата си прелест пред мен. Искаше ми се да бях малко по-будна, за да имам сили да се насладя на гледката и да я запечатам в мозъка си. Вдигна джинсите си и се намъкна в тях.

- Не искам да плаша госпожа Джоунс и господин Тейлър.

Хм... те може би знаеха какъв откачалник беше. Кучият му

син. Замислих се за това. Дали знаеха?

Той ме вдигна и ме понесе към вратата, на която бе закачил сива роба. Много бавно и с огромно търпение ме облече, все едно обличаше малко дете. Целуна ме нежно и се усмихна.

- Към леглото.

„О, не, не... повече не".

- За сън добави той, като видя очевидно смазаното ми изражение.

И ме понесе на ръце към моята стая, където доктор Грийн ме беше прегледала преди... цяла вечност. Главата ми се клатеше върху гърдите му. Никога не бях изпитвала такова изтощение. Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе.

- Спи, мое прекрасно момиче прошепна и целуна косата ми.

И преди да успея да кажа каквото и да е, заспах.

19.

Меки устни докосваха челото ми и оставяха сладки нежни целувки и част от мен искаше да се обърна и да отвърна, но преобладаващото чувство бе убийствена умора. Не исках да се будя. Изсумтях и зарових лице във възглавницата.

- Анастейжа, събуди се. Гласът на Крисчън беше примамлив, галещ.

- Не изскимтях.

- След половин час трябва да тръгнем за вечерята с родителите ми каза той. Обзалагам се, че се забавляваше в очакване на реакцията ми.

Отворих очи с крайно нежелание. Навън бе паднал здрач. Той се бе надвесил над мен и ме гледаше изпиващо.

- Хайде, сънчо, ставай. Наведе се и ме целуна пак. Донесох ти нещо за пиене. Ще те чакам долу. Не заспивай пак, че ще си изпросиш белята заплаши ме, но тонът му беше мек. Целуна ме бързо и излезе.

Останах сама и се опитах да се преборя с умората.

След малко се поокопитих и като че се почувствах по-добре, но ме полази паника. Как така ще се срещам с родителите му?

Той ме беше чукал, налагал и какво ли не с нагайката, после ме беше чукал на задна с вързани ръце. Вързани с кабелната връзка, която му бях продала аз, по дяволите! И сега да се срещам с родителите му! И за Кейт щеше да е първа среща с тях... ох, това поне щеше да е морална подкрепа. Разкърших рамене. Бях скована. Настояването му за личен треньор вече не ми се струваше чак толкова нелепо. Дори ми се струваше задължително, щом трябваше да съм в крак с неговото темпо.

Станах от леглото. Роклята ми бе закачена на гардероба, а сутиенът ми бе грижовно сложен на стола. Къде ми бяха бикините? Проверих под стола. Нищо. После се сетих, че ги беше пъхнал в джоба на джинсите си. Изчервих се. Да, там ги пъхна, след като... о, дори не исках да си спомням за това. Беше толкова варварско. Намръщих се. Защо ми беше задигнал бикините?

Мушнах се в банята, все още озадачена от липсата на бикините. Докато подсушавах тялото си след приятния, но твърде кратък душ, ми мина през ум, че го е направил нарочно. Искаше да се чувствам неловко, да се унижа и да го моля да ми ги върне. И той естествено можеше да не ми ги даде. Подсъзнанието ми се смееше. „Да върви на майната си. Тая игра се играе от двама". И в този миг реших, че няма да го моля, няма да му доставя това удоволствие и ще отида на вечерята у родителите му без гащи. „Анастейжа Стийл!" обади се заканително моето друго аз, но не му обърнах никакво внимание. Идеше ми да се целуна заради смелостта си, защото знаех добре, че това ще го побърка.

Сложих сутиена, мушнах се в роклята и се покатерих в обувките. Махнах плитката и бързо сресах косата си с четка. Погледнах напитката, която бе оставил. Беше нещо бледорозово. Газирана вода и сок от червени боровинки. Беше много приятно и утоли жаждата ми.

Хукнах към банята за последна инспекция. Блеснали очи, леко зачервени бузи, лукав поглед (заради план „Гащи"). Хукнах надолу. „Петнайсет минути. Перфектно време! Браво, Ана!"

Крисчън стоеше пред панорамния прозорец, облечен в сивите си панталони, които така обичах и които му стояха по онзи особено секси начин. Както винаги бяла ленена риза. „Няма ли някакви други цветове в гардероба си?" Из стаята се носеше мекият глас на Франк Синатра.

Крисчън се обърна и се усмихна. Погледна ме с очакване.

- Здравей казах и на свой ред се усмихнах загадъчно.

- Здравей. Как се чувстваш?

Очите му бяха весели и аз знаех защо.

- Добре. Благодаря. Ти?

- Чувствам се повече от превъзходно, госпожице Стийл.

Знаех как изгаря от желание да го попитам.

- Франк... Никога не съм си те представяла като фен на Синатра.

Той ме погледна изпитателно, предизвикателно.

- Да речем, че имам еклектичен вкус, госпожице Стийл каза и тръгна бързо и грациозно. Като пантера. Застана пред мен и удави очите ми в погледа си.

Франк запя... стара песен, една от любимите на Рей. „ Вещица". Крисчън прокара пръсти по бузата ми. Допирът му мина през цялото ми тяло и усетих онзи болезнен, но сладък спазъм в слабините си.

- Танцувай с мен каза той с дрезгав глас.