Петдесет нюанса сиво

- Имам ножици. Показа ми ги и поясни: Лесно мога да срежа връзката.

Опитах да раздалеча китките си и да видя колко здраво съм вързана. Пластмасата се заби в кожата ми. Беше неприятно, но когато ръцете ми бяха отпуснати, не болеше.

- Ела. Той ме хвана за ръцете и ме поведе към леглото. Беше застлано с тъмночервени чаршафи и във всеки ъгъл бяха закачени белезници.

Той се наведе и прошепна в ухото ми:

- Искам повече, много, много повече.

Сърцето ми пак забърза. „Какво повече?!"

- Но ще го направя бързо. Уморена си. Хвани се за колоната.

„Не на леглото?" Не ми се понрави. Открих, че без да раздалечавам китките си, а само ако разтворя дланите си, мога да обхвана гравираната дървена колона.

- По-надолу! заповяда той. И не пускай. Ако пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли ме?

- Да, сър.

- Добре.

Той застана зад мен, хвана бедрата и ханша ми, повдигна ги рязко назад. Наведох се ниско, без да пускам колоната.

- Не пускай, Анастейжа предупреди ме той. Ще те чукам отзад. Силно. Дръж здраво колоната. Разбра ли ме?

-Да.

Той ме плесна по дупето. Силно.

- Да, сър казах бързо.

- Отвори крака.

После пъхна крак между моите и бутна десния ми крак встрани.

- Така е по-добре. След това ще ти позволя да спиш.

Да спя? Вече изобщо не мислех за сън. Бях готова, предвкусвах удоволствието. Той нежно погали гърба ми.

- Кожата ти е толкова красива, Анастейжа каза задъхано и се наведе и започна да целува нежно кожата по дължината на гръбнака ми. Все едно по тялото ми кацаха перца. Ръцете му се плъзнаха напред и обхванаха гърдите ми. Пръстите му се заиграха със зърната ми. Потъркваше ги нежно и леко ги пощипваше.

Едва успях да сподавя стона си. Тялото ми отговаряше така бързо на допира му, оживяваше, възкръсваше отново за него.

Той леко засмукваше и захапваше кожата около кръста ми, ръцете му не спираха да играят със зърната ми. Ръцете ми стискаха колоната с уникалната дърворезба.

- Имаш прекрасен задник, Анастейжа Стийл. Какви неща искам да направя с него! Ръцете му плавно минаха по дупето ми и той плъзна два пръста в мен.

- Колко си мокра. Никога не ме разочароваш прошепна и улових удивлението в гласа му. Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо.

Хвана здраво ханша ми и се намести във входа на влагалището ми, а аз стиснах здраво колоната, очаквайки да влезе рязко. Но той се пресегна, хвана плитката ми, усука я около китката си и изви главата ми назад. Не можех да я мръдна. Влезе много бавно в мен, като в същото време опъваше косата ми. О, какво чувство на пълнота! После бавно излезе, другата му ръка стисна бедрото ми и тогава влезе рязко, мощно, буквално политнах напред.

- Дръж се, Анастейжа извика той през здраво стиснатите си зъби.

Стиснах колоната по-здраво и го посрещах готова при всеки негов удар в мен. И пак и пак. Пръстите му бяха буквално впити в ханша ми. Ръцете ме боляха, краката ми трепереха, скалпът ме заболя от силата, с която опъваше косата ми... и започнах да усещам как възбудата се надига в мен извън контрол. „О, не! Не!" За първи път изпитах страх от предстоящия оргазъм. „Ако се случи пак, със сигурност ще припадна". Крисчън влизаше и излизаше от мен все по-силно и по-бързо, стенеше, ръмжеше. Тялото ми отговаряше. Нямам идея как и откъде се събираше това нещо в мен. Бях на ръба, когато той внезапно спря, влезе много рязко и дълбоко, като никога досега, и каза с пресипнал глас:

- Хайде, Анастейжа, направи го за мен.

И когато чух как името ми се изтърколи от устата му, това ме стрелна много отвъд ръба и от мен остана само едно тяло и многобройните конвулсивни спираловидни експлозии на сладко облекчение. И след това пълна загуба на съзнание.

Когато сетивата ми се възвърнаха, бях легнала върху него. Той бе на пода, аз върху него по гръб. Гледах тавана, тялото ми грееше с меката светлина на току-що изпепелилата ме светкавица на поредния оргазъм. Мислите ми се рееха като загубени в мъгла. Крисчън потри нос в ухото ми и каза нежно:

- Вдигни си ръцете.

Усещах ръцете си като направени от олово, но успях да ги вдигна. Той прокара внимателно ножицата под връзката.

- Обявявам Ана за освободена каза задъхано и сряза пластмасовата лента.

Засмях се с глас и заразтривах китките си. Той се усмихна.

- Какъв прекрасен звук каза замислено. Изведнъж седна и ме издърпа в прегръдката си. Бях отново в скута му.

- И аз съм виновен за това продължи да размишлява на глас. Премести се зад мен и започна да разтърква раменете и ръцете ми. Леко масажираше крайниците ми и успя да вкара някакъв живот в тях.

- За какво говориш?

Обърнах глава да го погледна и да се опитам да разбера какво иска да каже.

- Че не се смееш по-често.

- Не съм от тези, дето се смеят много-много казах сънено.

- Да, но когато го правиш, е като чудо, извор на щастие и живот.

- Много колоритно казано, господин Грей.

Очите му бяха нежни. Усмихна се.

- Бих казал, че си напълно преебана, в буквалния смисъл, и трябва да се наспиш.

- Това не беше много възпитано измънках закачливо.