Петдесет нюанса сиво

Обърнах се стресната към него. Дори не го бях докоснала.

- Какво недей?

- Да мислиш твърде много, Анастейжа. Посегна, хвана ръката ми, приближи я към устните си и целуна пръстите ми. -

Беше един прекрасен следобед за мен. Благодаря ти.

И така той се върна пак при мен. Мигах и се усмихвах срамежливо. Той беше... така ме объркваше. Реших да го попитам за това, което ме глождеше.

- Защо с кабелна връзка?

Той ми се усмихна.

- Връзва се бързо, лесно и щеше да е нещо ново за теб. Знам, че са доста брутални, но точно затова ги харесвам. Усмихна се нежно и добави: Много ефективен начин да бъдеш поставена на място.

Изчервих се и погледнах нервно към Тейлър. Той караше абсолютно безучастно, с поглед забит в пътя напред. Крисчън вдигна невинно рамене.

- Това е част от моя свят, Анастейжа.

Стисна ръката ми, пусна я и загледа навън през прозореца.

Точно така, това беше неговият свят, а аз исках да принадлежа към него, но при неговите условия... „О, наистина не знам!" Не бе споменал и онзи проклет договор. Тези мисли никак не повдигаха настроението ми. Погледнах през прозореца. Минавахме по един от мостовете. Наоколо беше вече съвсем тъмно, мракът гъст и с цвят на мастило. Нощта отразяваше настроението ми: черното нахлуваше в мен, обгръщаше сърцето ми и ме задушаваше.

Крисчън ме гледаше.

- За какво мислиш?

Въздъхнах.

- Чак толкова ли е зле? попита той.

- Иска ми се да знам за какво мислиш ти.

Той се засмя

- Взе ми думите от устата, бебчо.

Тейлър продължи да ни вози в нощта към Белвю.

Малко преди осем аудито зави по алеята към голямо изумително красиво имение в колониален стил. Като на картичка. Дори и само заради розите около входната врата.

- Готова ли си? попита Крисчън, докато Тейлър спираше.

Кимнах, а той стисна ръката ми окуражително.

- И за мен е нещо съвсем ново каза тихо и ми се усмихна закачливо. Обзалагам се, че сега си мислиш колко по-добре би било ако си с бикини, нали?

Изчервих се. Бях забравила за голия си задник. За щастие Тейлър бе слязъл от колата и отваряше вратата, така че не чу. Погледнах Крисчън сърдито, а той се засмя широко и чистосърдечно, докато аз се опитвах да изляза от колата, без да повдигам роклята.

Доктор Грейс Тревелиан-Грей бе на вратата и ни чакаше. Беше официална, в елегантна бледосиня копринена рокля. Зад нея стоеше господин Грей, както предположих, висок, рус и много привлекателен мъж с някакъв уникален, негов си чар. Също като Крисчън.

- Анастейжа, познаваш майка ми, а това е баща ми Карик.

- Здравейте, господин Грей. За мен е огромно удоволствие да се запознаем. Здрависах се с усмивка.

- Удоволствието е изцяло мое, Анастейжа.

- Моля, наричайте ме Ана.

Сините му очи бяха меки и нежни.

- Колко се радвам да те видя пак, Ана каза Грейс и ме прегърна топло. Влизай, мила.

- Тя тук ли е? попитах нервно Крисчън: бях чула женски глас.

- Това е Мия, малката ми сестра каза почти раздразнено Крисчън, но веднага омекна.

Думите му натежаха от обич. Гласът му стана по-мек, очите му засияха, когато произнесе името й. Очевидно я обожаваше. Тя летеше към нас дълга черна коса, висока, леко заоблени форми. Беше на моята възраст.

- Анастейжа, толкова много ми разказваха за теб каза тя и ме прегърна.

Не можеш да устоиш на такъв безкраен ентусиазъм! Усмихнах се искрено.

- Ела, Ана каза тя и ме повлече към огромния вестибюл. Тъмен дървен под, дебели килими и вито стълбище към втория етаж.

- Никога не е водил момиче у дома каза Мия, тъмните й очи грееха от вълнение.

Погледнах Крисчън и го хванах как върти очи недоволно, повдигнах заканително вежда, а той на свой ред присви очи.

- Мия, по-спокойно опита се да се скара майка й, но го каза по-скоро нежно. Здравей, момчето ми. Обърна се към Крисчън и го целуна по двете бузи. Той й се усмихна мило и се здрависа с баща си.

Всички тръгнахме към всекидневната. Мия не пускаше ръката ми. Стаята беше голяма, обзаведена с много вкус в топли цветове кремаво, кафяво, бледорозово в различни нюанси, удобна и много стилна. Кейт и Елиът седяха един до друг с чаши за шампанско в ръка. Кейт скокна да ме прегърне и Мия най-сетне пусна ръката ми.

- Здрасти, Ана усмихна ми се Кейт. Здравей, Крисчън обърна се към него, вече по-хладно.

- Здравей, Кейт отвърна Крисчън в същия тон.

Не ми хареса начинът, по който се държаха един с друг. Елиът също ме стисна здраво в прегръдката си. Какво ставаше тука? Някаква кампания „Да прегърнем Ана" ли бяха повели? Никога не бях присъствала на такова показно демонстриране на чувства. Не бях и свикнала на такова внимание. Крисчън застана до мен и уви ръката си около кръста ми, разпери пръстите си около ханша ми и ме придърпа към себе си. Всички ни гледаха. Беше кошмарно и много изнервящо.

- Кой иска напитка? попита господин Грей, който май се съвзе най-бързо. Просеко?

- Аз казахме едновременно с Крисчън.

Беше повече от странно. Мия плесна с ръце.

- Вие дори говорите едни и същи неща! Ще донеса напитките! И изчезна от стаята.