Петдесет нюанса сиво

Говеждото беше много вкусно, с печени сладки картофи, моркови, пащърнак и зелен боб. Беше още по-вкусно, след като Крисчън успя да върне доброто си настроение до края на вечерята. Предположих, че просто се радва, че се храня с такъв апетит. Разговорът вървеше леко, семейство Грей си говореха приятно, загрижени един за друг, и от време на време се шегуваха. По време на десерта (прекрасен традиционен английски сладкиш от кисело мляко и лимон) Мия не спираше да разказва за приключенията си в Париж, дори в един момент започна да говори на френски. Всички я гледахме с недоумение, тя се чудеше какво става и защо я гледаме така, докато Крисчън не й обясни, че френският й е много добър, и тя избухна в заразителен смях. Всички се засмяхме с нея.

Елиът започна да обяснява за новия си екологично съобразен строителен проект в северната част на Сиатъл. Погледнах Кейт. Попиваше всяка негова дума, очите й горяха от страст или може би любов. Все още ми беше трудно да разбера. Той й се усмихна с неизказано обещание. „После, бебо". Телата им излъчваха желание. Изчервих се дори само докато ги гледах.

Въздъхнах и погледнах господин Петдесет нюанса. Можех да го гледам цяла вечност. Имаше набола двудневна брада. Пръстите ми копнееха да я пипна, да я погаля, да я усетя до лицето си, до гърдите си... между краката си. Изчервих се. Мислите ми бяха хукнали в неправилна посока. Той ме погледна и вдигна ръка към брадичката ми, дръпна я рязко надолу и аз пуснах устната си.

- Не си хапи устната каза с пресипнал глас. Искам да направя... знаеш какво.

Грейс и Мия разчистиха чиниите от десерта, господин Грей, Кейт и Елиът обсъждаха предимствата на соларните панели в щата Вашингтон. Крисчън се преструваше на заинтересован от разговора им, но ръката му се плъзна още веднъж по коляното ми и пръстите му тръгнаха нагоре по бедрото. Дишането ми се ускори, притиснах бедра, за да го спра. Той се засмя, после каза любезно:

- Ела да се поразходим.

Знаех, че трябва да се съглася, но му нямах доверие. Преди обаче да отговоря, гой вече бе станал и ми подаваше ръка. Погледът му беше гладен, тъмен. Слабините ми се свиха конвулсивно, тялото ми отговаряше съвсем спонтанно.

- Извинете ме казах на господин Грей и последвах Крисчън.

Той ме поведе през кухнята, където Мия и Грейс слагаха чиниите в машината за миене. Европейски свински опашки не се виждаше никъде.

- Ще разведа Анастейжа да й покажа градината каза Крисчън.

Излязохме на веранда, облицована с цветни камъни и деликатно осветена от лампички, поставени в зида. Около храстите бяха наредени кръгове от малки камъчета. В единия ъгъл имаше луксозна метална маса и столове. Крисчън ги подмина, изкачихме се по някакви стълби и излязохме на грамадна морава, която водеше направо към брега. „Господи, каква красота!" Виждах Сиатъл на хоризонта. Хладната ярка майска луна бе пуснала блещукаща сребърна пътечка по водата. До кея имаше малка къща. Гледката беше толкова живописна, толкова спокойна... Спрях за миг да си поема дъх и да се полюбувам.

Крисчън ме дръпна рязко и токчетата ми заораха в меката трева.

- Моля те, спри!

Спъвах се след него, а той спря и ме изгледа с изражение, което не бих могла да опиша.

- Токчетата ми. Трябва да си събуя обувките.

- Не си прави труда каза той, наведе се, грабна ме и ме метна на рамо. Извиках от изненада, а той ме плесна силно по дупето и изръмжа:

- Не викай!

О, не, това не беше никак на добре. Подсъзнанието ми бе паднало на колене и трепереше. Беше полудял. Може би заради Хосе или заради Джорджия, или защото бях без гащи, или защото си бях хапала устната. Можеше да е всичко. Никак не бе трудно да го вбесиш.

- Къде отиваме? Едва си поемах дъх.

- В къщата при лодките каза грубо той.

Висях с главата надолу, а той вървеше целеустремено през моравата под лунната светлина.

- Защо? Люшках се на рамото му.

- Искам да съм насаме с теб.

- Защо?

- Защото първо ще те напляскам, а после ще те чукам.

- Защо? почти проплаках.

- Знаеш защо изсъска той.

- Мислех, че действаш на момента изстенах.

- Анастейжа точно сега е моментът, повярвай ми.

20.

Крисчън едва не отнесе дървената врата на къщата. Спря, за да включи осветлението. Лампите светнаха една след друга с бяла луминесцентна светлина и неприятен звук. Главата ми висеше и успях само за секунда да зърна голямата яхта до кея. После той ме понесе нагоре по някакви дървени стълби.

Пак спря и включи осветлението.

Бяхме в таванското помещение. Таванът беше висок, стените боядисани в морскосиньо, кремаво и тук-там червено. Нямаше много мебели само няколко фотьойла и канапе. Поне това бе всичко, което успях да видя.

Крисчън ме сложи да стъпя върху дървения под. Нямах време да се огледам. Погледът ми беше закован в него. Бях като в транс... гледах го така, както човек би гледал опасен хищник в очакване да бъде разкъсан всеки миг. Той дишаше тежко, но предположих, че се дължи на това, че ме бе носил по поляната и по стълбите. Очите му горяха от гняв, неутолима жажда и похот.

Можех да лумна в пламъци само под погледа му.

- Моля те, не ме бий прошепнах.

Очите му се разшириха.