Петдесет нюанса сиво

- Няма да е зле да се върнем.

Седнах. Виеше ми се свят.

- Ето, обуй си ги.

И извади бикините ми от вътрешния джоб на сакото си. Не се усмихнах, докато ги вземах от ръката му. Знаех, че съм получила наказателно изчукване но пък бях спечелила победа за гащите си. Подсъзнанието ми кимна в съгласие и с доволна усмивка. Все пак не се бе наложило да му се моля да ми ги върне.

- Крисчън извика Мия от долния етаж.

- Е, успяхме точно навреме. Понякога Мия наистина е адски досадна.

Бързо нахлузих бикините, изправих се и с възможно най-голямото самообладание и достойнство за състоянието, в което бях току-що брутално изчукана, се опитах да си оправя косата.

- Тук сме, Мия, горе викна той. Е, госпожице Стийл, сега се чувствам значително по-добре, но все още не ми е минал меракът да ви напляскам. Каза го почти нежно.

- Не смятам, че съм го заслужила, господин Грей, особено след като изтърпях вашата непровокирана атака.

- Непровокирана? Ти ме целуна, за бога! Опитваше се да изглежда наранен. Не успяваше да го постигне.

- Беше атака с цел защита отвърнах аз.

- Защита срещу какво?

- Срещу вас и вашата сърбяща ръка. В смисъл ръката ви ви сърбеше.

Той кривна глава настрани и ми се усмихна в мига, в който Мия затропа с токчета по стълбите.

- Но беше поносимо, нали? попита меко.

- Едва ли бих го определила така прошепнах и се засмях.

- А, тук сте значи каза Мия от прага.

Крисчън хвана ръката ми и нежно я стисна.

- Кейт и Елиът искат да тръгват. Да не им се начуди човек на тези двамата. Не могат да се пуснат и за миг продължи Мия с престорено отвращение. Вие какво правите тук горе?

Това момиче нямаше цедка на устата. Изчервих се.

- Показвах на Анастейжа купите си от състезанията по гребане отвърна Крисчън с тон и изражение на вещ покерджия. Добре, да отидем да кажем довиждане на Кейт и Елиът.

Купи по гребане? Той застана зад мен, нежно ме прегърна отзад и когато Мия се обърна и затрака с токчетата си надолу, ме плесна силно по дупето. Ахнах от изненада.

- И ще го направя отново, и то скоро каза той заканително в ухото ми, прегърна ме и целуна косата ми.

Кейт и Елиът тъкмо си тръгваха. Кейт ме прегърна.

- Трябва да говоря с теб за това антагонистично отношение, което имаш към Крисчън изсъсках в ухото й, докато ме прегръщаше.

- Той има нужда от такова отношение. Тогава ще видиш какъв е всъщност. Внимавай, Ана, той е толкова доминантен... Ще се видим после прошепна тя.

„A3 ЗНАМ КАКЪВ Е, ТИ НЕ ЗНАЕШ!" крещях мислено. Знаех много добре, че всичките й действия са продиктувани от добри намерения. Но понякога тя просто прескачаше всякакви граници. Които не бяха кой знае колко трудни за прескачане всъщност. Намусих се, а тя ми се изплези. Неволно се засмях. „Палавата Кейт!" И това беше нещо съвсем ново. Очевидно Елиът й влияеше така. Махнахме им и Крисчън се обърна към мен:

- И ние трябва да тръгваме. Утре имаш интервюта.

Мия ме прегърна.

- Вече се бяхме отказали да чакаме да си намери момиче изчурулика щастливо.

Изчервих се, а Крисчън завъртя с досада очи. „Така значи! Защо на него му е позволено да го прави, а на мен не?" Искаше ми се и аз да му завъртя една физиономия, но не посмях. Не и след заканата му в къщата до кея.

- Благодаря, че дойде, Ана каза ми нежно Грейс.

Крисчън, очевидно объркан и раздразнен от голямото внимание, което ми обръщаше цялата рода, ме сграбчи за ръка, придърпа ме към себе си и измърмори недоволно:

- Нека не я плашим и разглезваме с толкова много внимание.

- Крисчън, стига неуместни шеги скара му се нежно майка му, но очите й преливаха от любов.

Беше повече от очевидно, че го обожава с безусловната любов на почти всяка майка. Той се наведе към нея и я целуна бързо.

- Довиждане, мамо каза и в гласа му улових някакво потиснато, неизказано чувство. Може би почит или благоговение?

- Довиждане, господин Грей, и благодаря казах и подадох ръката си на бащата на Крисчън. Той ме прегърна. И той!

- Моля те, казвай ми Карик. Много се надявам скоро да те видим пак, Ана.

След всички ръкостискания и прегръдки Крисчън ме поведе към колата, където чакаше Тейлър. Дали беше чакал в колата през цялото това време? Той ми отвори вратата и се мушнах на задната седалка.

Усетих как част от напрежението падна от раменете ми. Господи, какъв ден! След кратък разговор с Тейлър Крисчън седна до мен и ми каза:

- Очевидно и семейството ми те харесва.

„И семейството?" Потискащата мисъл как в крайна сметка се бях озовала тук пак размъти мозъка ми.

Тейлър запали и колата ни понесе далеч от блещукащите светлини на имението, напред към тъмната нощ. Погледнах Крисчън. Той ме гледаше изучаващо.

- Кажи ми каза тихо.

Оплетох се моментално. Не знаех как да му кажа. „Не, ще му кажа. Нали все се оплаква, че не споделям с него".

- Мисля, че беше принуден да ме поканиш на тази вечеря казах колебливо. Ако Елиът не беше поканил Кейт, ти никога нямаше да ме представиш.

Не можех да видя хубаво лицето му в тъмното, но видях как отметна рязко глава назад. Устата му бе отворена в почуда.