Петдесет нюанса сиво

- Да. И мисля, че това не е новина за теб.

- Моля те, кажи ми защо.

- Анастейжа, спри да говориш за това каза той раздразнено.

- За мен е много важно.

Той отново прокара двете си ръце през косата си, промърмори нещо през зъби, отиде до шкафа, извади тениска и ми я хвърли. Хванах я, без да осъзнавам какво точно се случва.

- Сложи я и марш в леглото каза той рязко и ядно.

Не ми хареса развоят, но реших да се пошегувам с него. Обърнах се с гръб, бързо махнах сутиена и с бясна скорост навлякох тениската, за да прикрия голите си гърди. Оставих бикините на мен. Не ги бях носила цяла вечер все пак.

- Искам да ползвам банята прошепнах.

Той ме погледна изненадано.

- Разрешение ли искаш?

- Ами... не.

- Анастейжа, знаеш много добре къде е банята. Днес, на този етап от нашата странна... уговорка, не мисля, че е нужно да искаш разрешение да я ползваш.

Не се и опитваше да прикрие лошото си настроение. Свали ризата си, а аз тръгнах с бързи крачки към банята.

Погледнах се в голямото огледало над мивките и с удивление открих, че все още изглеждам същата. След всичко, което бях правила днес, и всичко, което ми се беше случило, от огледалото ме гледаше същото момиче.

„Какво очакваше? Че ще ти поникнат рога или може би руси свински опашки? не спираше да мърмори подсъзнанието ми. И какво по дяволите си мислиш, че правиш? Докосването е категорична забрана. Бързаш, бързаш, прекалено е рано! Той трябва да се научи да ходи, преди да го учиш как да тича". Моето друго аз бе побесняло. Приличаше на Медуза в яростта си, косата й разпиляна, рошава, ръцете й здраво стиснали лицето като във филм на ужасите. Като картината на Мунк. Не й обърнах внимание, но тя не искаше да се прибере в нищожната си кутийка. „Ти просто го побъркваш. Помисли за всичко, което ти каза, за всичко, което направи за теб и против волята си".

Изплезих се на отражението си в огледалото и реших, че може би, ако успея да му покажа нежност, ще омекне, ще отговори на нежността ми.

Поклатих глава. Не беше добра идея. Отказах се. Сграбчих четката му за зъби. Разбира се, тя бе права. Аз просто го притисках. Нито той беше готов, нито аз. И двамата пазехме равновесие на двете блюда на една везна, а везната беше това споразумение. Бяхме седнали на двата края на детска люлка и ту се издигахме нагоре, ту слизахме надолу. А това, което трябваше да направим, бе да се придвижим към средата, за да спрем да се люлеем. Само се молех някой от нас да не падне, докато се доближаваме. Да, беше много рано. Може би наистина имах нужда да съм по-далеч от него. Джорджия ми се струваше все по-желана дестинация.

И точно когато започнах да си мия зъбите, той почука.

- Влизай казах с четка между зъбите и пяна в устата.

Крисчън стоеше на вратата в онази пижама, която събуждаше

всички позадрямали клетки в тялото ми и ги строяваше с лист и химикал в ръка, за да си водят записки. Гол до кръста. Очите ми пиеха от гледката, все едно бях откачила от жажда и се бях навела над чист студен планински ручей. Той ме изгледа, усмихна се и се приближи. Очите ни се срещнаха в огледалото сиво срещу синьо. Свърших с четката за зъби, измих я и му я подадох, без да откъсвам очи от него. Без да каже нищо, той я взе и я сложи в устата си. Изсмях се и тогава очите му заиграха с онзи топъл хумор.

- Разбира се, че може да ползвате моята четка за зъби каза сериозно, но очите му се смееха.

- Благодаря, сър. Усмихнах се сладко и тръгнах към леглото.

След няколко минути той беше при мен.

- Знаеш ли, не си представях тази вечер така каза недоволно.

- Представи си ако аз ти кажа, че не бива да ме докосваш.

Той седна на леглото и кръстоса крака.

- Анастейжа, казвал съм ти вече. Бях принуден да вляза в този живот при доста неприятни обстоятелства. Петдесетте нюанса, светлосенки или както искаш го разбирай. Нямаш нужда от тези гнусотии в главата си. Защо ти е да знаеш?

- Защото искам да те опозная по-добре.

- Познаваш ме достатъчно добре.

- Как можеш да кажеш такова нещо? Скочих и коленичих лице в лице с него.

Той извърна поглед, отегчен от разговора.

- Ти ми връткаш тука очи, а последния път, когато аз направих това, бях сложена на коленете ти и напляскана!

- О, повярвай ми, в момента бих го направил пак, и то с още по-голямо удоволствие.

И тогава просветлението ме тресна.

- Ако ми кажеш, можеш да го направиш.

- Я пак?

- Чу ме.

- Пазариш ли се с мен? Гласът му изкънтя от удивление.

Кимнах. Да, това беше начинът.

- Пазаря се.

- Не става така, Анастейжа.

- Добре, кажи ми и ще ти врътна очи.

Той се засмя и за секунда видях безгрижния Крисчън. Не го бях виждала скоро. Само за секунди, защото бързо изтрезня от безгрижието.

- Винаги така нетърпелива и любознателна каза. Оглеждаше ме изпитателно. После стана грациозно от леглото и докато излизаше от стаята, се обърна и нареди: Да не си мръднала!