Петдесет нюанса сиво

- Извинете ме каза господин Грей, стана и излезе.

- Благодаря, Гретхен каза вежливо Грейс и се нацупи, като видя, че мъжът й излиза. Остави таблата на конзолата.

Гретхен кимна, хвърли още един изпълнен с копнеж поглед към Крисчън и излезе.

Така! Фамилията имаше персонал и персоналът хвърляше мръсни погледи на моя бъдещ Доминант. Дали тази вечер можеше да стане по-зле?

Господин Грей се върна.

- За теб е, Грейс, от болницата.

- Моля, започвайте, не ме чакайте. Грейс ми подаде чинията и излезе.

Миришеше много вкусно. Чоризо и миди, изпечени в глинен съд, с гарнитура от червени пиперки и пресен магданоз. И независимо че стомахът ми се бе сгърчил от заплахите на Крисчън, от похотливите погледи, които му хвърляше малката хубавка госпожица Свински опашки, и всички трудности, придружаващи липсата на бельо на задника ми, бях много гладна. Изчервих се, когато осъзнах, че огромният ми апетит се дължи на физическото изтощение от следобеда.

След минутка Грейс се върна. Изглеждаше притеснена и раздразнена. Господин Грей я погледна, килнал глава настрани, както правеше Крисчън.

- Всичко наред ли е?

- Още един случай на морбили въздъхна Грейс.

- Много неприятно.

- Да. Четвърто дете тази седмица. Ако хората можеха да проумеят колко важно е децата да се ваксинират... Поклати тъжно глава, но веднага след това се усмихна. Щастлива съм, че нашите деца никога не са минавали през това. Никога не са имали нищо по-сериозно от варицела. И слава богу! Горкият Елиът! Усмихна се с любов на сина си. Елиът се намръщи и потръпна. Крисчън и Мия извадиха късмет. Леко им се размина. Двамата едва ли имаха повече от половин пъпка на човек.

Мия се разкикоти, а Крисчън вдигна очи към тавана, очевидно отегчен.

- Гледа ли бейзбола, татко? попита Елиът с явното намерение да смени темата.

Храната беше превъзходна. Наблегнах на яденето. Мъжете говореха за бейзбол. Крисчън изглеждаше спокоен и отпуснат. Може би защото беше със семейството си. Съзнанието ми работеше скоростно. „Мамицата й на тая Кейт! Каква игра ми играе? Крисчън ще ме накаже ли? Потръпнах при тази мисъл. Все още не бях подписала договора. Може би нямаше изобщо да го подпиша, може би щях да остана в Джорджия, където той не можеше да ме стигне.

- Успяхте ли да се подредите в новия апартамент? попита Грейс вежливо.

Бях така благодарна за въпроса й. Поне ме разсея от ужасяващите мисли. Разказах й за преместването.

Свършихме с предястията, Гретхен се появи и не за първи път тази вечер ми се искаше да можех да сложа спокойно ръцете си върху тялото на Крисчън само за да й покажа. Можеше да е преебан и луд в каквито си иска нюанси, петдесет или колкото има, но си беше мой. Тя разчистваше масата и начинът, по който се отъркваше около него, никак не ми хареса. За щастие той изобщо не я забелязваше, но моето друго аз се топеше и давеше от тревога.

Кейт и Мия си лафеха нещо за Париж.

- Била ли си в Париж, Ана? попита невинно Мия. Жалко, тъкмо се бях отдала на опустошителната буря на ревността.

- Не, но много ми се иска да ида казах с ясното съзнание, че съм единствената на масата, която не е излизала от Щатите.

- Меденият ни месец беше в Париж. Госпожа Грей се усмихна на съпруга си.

Беше почти неловко да ги гледаш. Очевидно се обичаха много. Зачудих се какво ли е чувството и двамата ти родители да са около теб. Да израснеш с тях.

- Много красив град, макар че не харесвам парижаните съгласи се Мия. Крисчън, трябва да заведеш Ана в Париж.

- Мисля, че Анастейжа би предпочела Лондон каза той.

О... запомнил беше! Той сложи ръка върху коляното ми и я

плъзна по бедрото ми. Цялото ми тяло се стегна, готово за него. „Не, не тук, не сега". Изчервих се и се опитах да дръпна крака си. Ръката му се впи в бедрото ми. Замръзнах. Отчаяно се хванах за чашата с вино.

Малката мис Европейски свински опашки се върна с основното. Люшкаше бедра и пръскаше похот. Ако не се лъжа, щяхме да ядем ростбиф Уелингтън. За щастие тя само смени чиниите и излезе, макар че доста се понаведе и позабави, докато сменяше чинията на Крисчън. Той ме погледна въпросително, докато я наблюдавах как затваря вратата на кухнята.

- И какво им е на парижаните? попита Елиът. Не ти допадна манталитетът им ли?

- Изобщо. А и мосю Флобер, това чудовище, за което работех, беше ужасен тиранин. Контролираше всичко и не понасяше да му противоречат.

Задавих се с виното.

- Анастейжа, добре ли си? попита Крисчън загрижено. Чак тогава махна ръката си от бедрото ми.

Хуморът се бе върнал в гласа му. Кимнах, а той започна леко да ме потупва по гърба. Не спря, докато не се увери, че съм добре.