Петдесет нюанса сиво

Изчервих се. Гледах Кейт, седнала до Елиът, и изведнъж ми хрумна, че Крисчън ме е поканил заради нея. Вероятно Елиът, съвсем свободно и много щастлив от връзката си с Кейт, бе казал на родителите си, че трябва да се запознаят с нея. Крисчън е бил хванат в капан, защото е знаел, че ще разбера от Кейт. Просто е бил принуден да ме покани. Мисълта бе доста потискаща. Подсъзнанието ми поклати глава: „Сега вече стана ли ти ясно?"

- Вечерята е почти готова каза Грейс и излезе след Мия.

Крисчън не изглеждаше щастлив. Погледна ме и каза:

- Седни! И посочи едно плюшено кресло. Изпълних веднага. Седнах и много внимателно кръстосах краката си. Той седна до мен, без да ме докосва.

- Говорехме за почивката, Ана каза господин Грей много мило. Елиът е решил да отиде с Кейт и семейството й до Барбадос за седмица.

Погледнах Кейт. Беше усмихната, очите й светеха. Беше щастлива. „Катрин Кавана, къде ти е гордостта?"

- Мислиш ли да си починеш сега, след дипломирането? попита ме господин Грей.

- Обмислям дали да си отида за няколко дни до Джорджия.

Крисчън отвори уста от почуда, мигаше насреща ми с напълно

непознато за мен изражение. По дяволите, бях забравила да му кажа!

- Джорджия? попита тихо.

- Майка ми живее там, а не съм я виждала от доста време.

- Кога мислиш да ходиш? попита той още по-тихо.

- Утре, късно вечерта.

Мия дойде и ни подаде високи чаши със светлорозово просеко.

- Да пием за здравето на всички каза господин Грей. Добър тост, като за съпруг на лекарка. Усмихнах се.

- За колко време? попита Крисчън. Гласът му беше обезпокоително мек и нежен.

Беше ядосан! Ох, бях загазила.

- Още не знам. Зависи как ще минат интервютата ми утре.

Той стисна зъби. Кейт нахлузи онази маска, която слагаше

винаги преди да се намеси в нечий личен живот. Усмихваше се прекалено широко и сладко, за да е истинско.

- Ана заслужава почивка каза тя многозначително. Защо се държеше така с него? Какъв й беше проблемът?

- Имаш интервюта, така ли? попита господин Грей.

- Да, за две издателства, по програмите им за стажанти. Утре.

- Желая ти успех.

- Вечерята е готова викна Грейс.

Всички станахме. Кейт и Елиът последваха господин Грей и Мия. Аз тръгнах след тях, но Крисчън ме стисна здраво за лакътя и ме спря.

- Кога мислеше да ми кажеш, че заминаваш? попита настоятелно. Тонът му бе мек, но едва маскираше гнева му.

- Не заминавам никъде. Искам да видя майка си. И засега само го обмислям.

- А нашата уговорка?

- Все още няма такава.

Той присви очи и чак тогава се осъзна. Пусна ръката ми и ме хвана леко за лакътя.

- Този разговор не е приключен прошепна заплашително, докато влизахме в трапезарията.

„О, я майната ти! Не ми се пали толкова много да не ти се подпалят гащите... и си ми върни моите!"

Столовата приличаше на стаята, в която вечеряхме с Крисчън в „Хийтман". Над масата висеше разкошен полилей, на стената имаше грамадно огледало в изкючително красива дървена рамка. Масата бе застлана с бяла покривка и в средата й бе поставена голяма ваза с бледорозови божури. Беше много красиво.

Седнахме. Господин Грей начело на масата, аз вдясно до него. Крисчън седна до мен. Господин Грей взе бутилката вино и предложи на Кейт. Мия седна до Крисчън, сграбчи ръката му и я стисна здраво. Той й се усмихна нежно.

- Как се запознахте с Ана? попита го тя.

- Дойде да ме интервюира за студентския вестник на университета във Ванкувър.

- А редактор на този вестник е Кейт добавих, за да отклоня вниманието на всички от мен.

Мия се усмихна на Кейт, която седеше срещу нея до Елиът, и започнаха да говорят за вестника.

- Вино, Ана? попита господин Грей.

- Да, благодаря. Усмихнах му се. Той взе бутилката и ми наля.

Погледнах Крисчън и той наведе глава към мен.

- Какво?

- Моля те, не ми се сърди прошепнах.

- Не се сърдя.

Изгледах го продължително. Той въздъхна.

- Да, добре, бесен съм. И затвори очи за миг.

- Колко бесен? Сърби ли те ръката? попитах доста притеснено.

- За какво си шепнете вие двамата? намеси се Кейт.

Изчервих се, а Крисчън я погледна и дори тя не можа да не се

огъне под погледа му. Очите му казваха: „Разкарай си задника от лицето ми!" Точно така, както би го казала тя. Но не сега. Не и на него.

- За пътуването ми до Джорджия казах престорено ведро само и само да разсея враждебността между двамата.

Кейт се усмихна лукаво.

- Как се държа с теб Хосе, когато отидохте до бара в петък?

„Мамицата ти, Кейт!" Гледах я с ококорени очи. Какво си мислеше, че прави, по дяволите! Тя на свой ред ме изгледа и тогава разбрах, че се опитва да накара Крисчън да ревнува. Какво ли разбираше тя? Бях се надявала поне това да ми се размине.

- Добре отвърнах.

Крисчън се наведе към мен.

- Да, точно толкова бесен и да, сърби ме ръката. Особено сега. Гласът му бе гробовен.

„О, не!" Сгърчих се.

Грейс се появи с две чинии, а след нея вървеше хубавко младо момиче с елегантна светлосиня униформа и коса, вързана на плитки като свински опашки. Носеше табла с чинии. Отправи продължителен страстен поглед към Крисчън. Изгледа го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирала мигли. „Я!"

Някъде в къщата звънна телефон.