Петдесет нюанса сиво

Винаги на Ваше разположение!

Не закъснявай.

Късметлия е този Чарли Танго.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Врътнах очи, раздразнена от наставническия му тон. Но последният ред ме накара да се усмихна. Тръгнах към банята и се запитах дали Елиът е успял да се върне при Кейт през нощта. Опитвах се да си озаптя нервите.

„Мога да карам аудито с токчета!" Не беше за вярване. Точно в 12:55 бях пред гаража на „Ескала" и паркирах на мястото, което ми бе казал. Колко ли места държеше? Аудито SUV и другото

R8 бяха там. Имаше и две по-малки Ауди SUV. Хм. Проверих как е гримът ми в огледалцето над волана то светваше, щом се отвори. Нямах такова в Уанда. Но не това бе причината да слагам грим само в краен случай.

„И сега какво, момиче?" Моето друго аз размахваше помпони и ликуваше. Огледах роклята в цвят синя слива в безкрая от огледала в асансьора. Е, добре де, роклята на Кейт. Последния път, когато я бях облякла, той искаше да я бели от тялото ми. Усетих познатата болка. Сладко желание сви слабините ми. Едва вдишах. Едно от най-сензационните усещания, които бях разучила напоследък. Носех бельото, което ми бе купил Тейлър. Изчервих се при мисълта за късо остригания, почти до кожа, бивш военен, принуден да обикаля из „Ажон Провокатер" или откъдето го бе взел. Вратата се отвори и се озовах във фоайето на апартамент номер едно.

Тейлър стоеше пред двойната врата.

- Добър ден, госпожице Стийл.

- О, моля, наричай ме Ана.

- Добър ден, Ана. Той се усмихна. Господин Грей ви очаква.

Нямаше нищо по-сигурно от това.

Крисчън бе седнал на дивана в хола и четеше неделния вестник. Вдигна глава, когато Тейлър ме въведе в стаята. Беше същата, каквато я помнех. Бе минала само седмица, откакто бях тук, а ми се струваше цяла вечност. Крисчън изглеждаше спокоен и уравновесен. Изглеждаше божествено. Беше бос, с джинси и свободно пусната бяла ленена риза. Косата му беше много разчорлена. Очите му пламнали дяволито. Стана и бавно се приближи към мен. По красиво изваяните му устните затанцува усмивка.

Стоях като парализирана. От вида му, от гласа му, от погледа му, пълен с надежда за това, което предстоеше да се случи. И онова познато електричество между нас запалваше едно по едно нервните окончания под корема ми и ме теглеше към него.

- Хм... тази рокля каза той одобрително и ме погледна в очите. Добре дошла отново, госпожице Стийл прошепна, хвана брадичката ми, наведе се и ме целуна леко и нежно по устните. Допирът му разтресе тялото ми и дишането ми се учести.

- Здравей прошепнах и се изчервих.

- Идваш точно навреме, а аз уважавам точността. Той ме поведе към дивана. Ела, искам да ти покажа нещо.

Седнахме и той ми подаде вестника. „Сиатъл Таймс", страница осма, снимка на Крисчън Грей и... мен на церемонията по дипломирането. Господи! Бяха ме разнесли из вестниците. Потърсих какво пише под снимката.

Крисчън Грей с приятелка на церемонията по дипломирането на студентите в университета във Ванкувър

Засмях се.

- Значи съм приятелка?

- Така излиза. Пише го във вестника. Значи трябва да е вярно разсмя се и той.

Беше седнал на дивана, обърнат изцяло към мен, пъхнал единия си крак под другия. Протегна ръка и прибра зад ухото ми едно немирно кичурче. Тялото ми дишаше живо чакащо, нуждаещо се, копнеещо.

- И така, Анастейжа, седмица след като бе тук за първи път, ти имаш вече доста добра представа за мен.

-Да.

Накъде биеше с тези интродукции?

- И въпреки това се върна.

Кимнах срамежливо и очите му пламнаха. Поклати глава, като че ли искаше да се увери, че това не е сън.

- Яла ли си?

-Не.

- Гладна ли си? попита и направи опит да не изглежда ядосан.

- Не и за храна прошепнах и ноздрите му се разшириха при думите ми.

Наведе се и каза тихо в ухото ми:

- Нетърпелива сте, както винаги, госпожице Стийл. И за да бъда честен с вас, ще ви споделя, че аз също съм доста нетърпелив, но доктор Грийн ще е тук всеки момент. И стана. И все пак ми се ще да се храниш редовно укори ме.

Разгорещилата се кръв в тялото ми изстина. Бях забравила за лекаря.

- Кажи ми нещо за доктор Грийн помолих, за да забравим за яденето, поне за момент.

- Тя е най-добрият гинеколог в Сиатьл. Какво повече искаш да знаеш?

- Мислех, че ще ме преглежда твоят личен лекар. А сега ми казваш, че е гинеколог. Ти не си жена. Трудно е за вярване след това, което съм виждала.

„Не ставай смешна!" говореше погледът му.

- Мисля, че е по-добре да те прегледа специалист. Не си ли съгласна с мен? каза той меко. Най-добрият гинеколог в Сиатьл? След като бе успял да я ангажира за неделя ранен следобед, какви ли пари струваше това?

Изведнъж Крисчън се намръщи, все едно си спомни нещо крайно неприятно.