Петдесет нюанса сиво

- Това е подаръкът ми за завършването. Опитах се да говоря спокойно и без грам емоция., Да, точно така, на мен ми подаряват скъпи коли всеки ден, така да знаеш!" Ченето й зейна в голямо учудено О.

- Много щедро копеле, нали?

Кимнах.

- Не исках да я приема, но, честно казано, не си заслужава да се караме заради една кола.

Кейт сви устни.

- Нищо чудно, че ти е взел акъла. А и нощес остана да спи у нас.

-Да.

- Искаш ли да доопаковаме?

Кимнах и влязох след нея. Проверих имейла от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Неделя

Дата: 27 май 2011, 13:40

До: Анастейжа Стийл

Нека се видим в неделя в един часа. Добре ли е за теб?

Лекарят ще е в Ескала да те прегледа в 1:30.

Тръгвам за Сиатъл.

Надявам се всичко по преместването да мине гладко. Очаквам с нетърпение да те видя в неделя.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Не разбирах как може да пише за такива неща. Все едно обсъждахме времето. Реших да му пиша веднага след като свършим с опаковането. Как бе възможно да е толкова забавен и весел и в следващата секунда такова дърво!? Не можех да следвам обратите в настроенията му. Честно, не беше ли това имейл, каквито големите клечки пишат на служителите си? Врътнах очи пред монитора, все едно наистина исках да го предизвикам, и отидох да помогна на Кейт с опаковането.

Тейлър беше с превъзходно ушит костюм. Чак сега обърнах внимание, че наистина прилича на бивш военен много къса коса, набито мускулесто тяло и хладен поглед.

- Госпожице Стийл, дойдох за колата ви каза той.

- О, да, влез, ще взема ключовете.

Със сигурност грижите за колата ми бяха основната му задача сега. Отново се зачудих какво ли включва длъжностната му характеристика. Дадох му ключовете и тръгнахме към колата в пълно мълчание. Моето мило светлосиньо костенурче. Отворих вратата и извадих фенерчето от жабката. Това бе всичко. Нямах нищо мое в тази кола. „Сбогом Уанда. Благодаря ти". Погалих я по капака, докато затварях вратата, и попитах:

- От колко време работиш за господин Грей?

- От четири години, госпожице Стийл.

Изведнъж изпитах огромна потребност да го бомбардирам с въпроси. Този мъж знаеше всичките му тайни. Но най-вероятно бе подписал договор за конфиденциалност. Погледнах го неспокойно. Имаше същото затворено темерутско изражение като Рей и ми стана много мил.

- Той е добър човек, госпожице Стийл каза Тейлър с усмивка. После кимна в знак на уважение, качи се в колата ми и замина.

Апартамент, кола, работа... всичко се променяше. Но всъщност най-голямата промяна бе Крисчън Грей. Бил добър човек? Сигурно?

Хосе дойде в осем и донесе китайска храна. Бяхме свършили с опаковането. Донесе и няколко бири. С Кейт седнахме на дивана, а той на пода между нас, с кръстосани крака. Гледахме глупости по телевизията, пиехме бира и вечерта се изнизваше. Започнахме да си спомняме случки от тези четири хубави години и се смеехме все по-шумно. Бирата бе почнала да действа.

Отношенията ми с Хосе се бяха върнали към нормалното. Онзи опит за целувка бе забравен. Е, ако не забравен, поне засега беше напъхан с метлата под килима, а моето друго аз се бе излегнало отгоре му, ядеше грозде и потупваше с пръсти в очакване на неделята. На вратата се почука и сърцето ми подскочи. Да не би...?

Кейт отвори и буквално беше пометена от Елиът. Той я сграбчи първо по холивудски, после по европейски. Честно, тези двамата що не хванеха да се разкарат. С Хосе се спогледахме. Бях потресена от липсата им на всякакъв такт.

- Искаш ли да идем до бара? попитах Хосе и той закима бясно. Беше толкова неловко с тези двамата! Как не хванаха да се изчукат пред нас, не знам! Кейт ме погледна с блеснали очи, цялата почервеняла.

- С Хосе ще идем до бара да пийнем по нещо казах й и врътнах очи. Ха! Все още можех да правя тая муцуна в свободното си от Крисчън време.

- Чудесно каза тя.

- Здрасти, Елиът. Чао, Елиът.

Той мигаше недоумяващо като бебе с големите си сини очи, а ние сХосе изскочихме от апартамента с кикот. Като тийнейджъри.

Тръгнахме към бара и аз хванах Хосе под ръка. С него беше толкова лесно. Не бях оценила това му качество.

- Нали все пак ще дойдеш на откриването на изложбата ми?

-Разбира се, Хосе. Кога е?

- На девети юни.

- Какъв ден се пада? Изпаднах в паника.

- Вторник.

- Да, тогава ще мога. А ти нали ще ни идваш на гости в Сиатъл?

- Само опитай да ме спреш засмя се той.