Петдесет нюанса сиво

- Господин Грей, има проблем с пратката през Дарфур.

Крисчън му кимна любезно и попита:

- Чарли Танго в Боинг Фийлд ли е?

-Да, сър.

Тейлър кимна към мен, преди да излезе.

- Извинете ме, госпожице Стийл.

Аз му се усмихнах и той изчезна.

- Той тук ли живее? попитах.

- Да каза троснато Крисчън.

Какъв му беше проблемът? Бързо отиде до кухнята, взе лаптопа и започна да рови из електронната си поща. В един момент сви устни и набра телефонен номер.

- Рос, какъв е проблемът? попита рязко. Слушаше, без да откъсва очи от мен, а аз стоях в средата на грамадната стая и се чудех къде да се дяна. Връхлетя ме чувството, че не съм на мястото си.

- Не, нямам намерение да излагам никой от екипажите на риск. Не, анулираме.

Затвори. Топлината в очите му бе изчезнала. Погледна бегло към мен, тръгна към кабинета си, но след минутка се върна.

- Това е договорът. Прочети го и ще го обсъдим другата сряда. Позволявам си да те посъветвам преди това да направиш малко проучване, за да знаеш за какво става дума. После внезапно спря и след кратко замисляне добави: Това в случай, че се съгласиш, а аз наистина се надявам да го направиш. Гласът му бе по-мек, дори се усещаше тревога.

- Проучване?

- Нямаш представа какво можеш да научиш от интернет.

Интернет? Та аз нямах нито лаптоп, нито достъп до интернет.

Само лаптопът на Кейт и можех да ползвам този в „Клейтьн". Но със сигурност не и за този вид „проучване".

- Какво има? попита той и наведе глава настрани.

- Нямам компютър. Обикновено ползвам този в университета. Ще видя дали мога да взема лаптопа на Кейт.

Той ми подаде плик.

- Сигурен съм, че няма да ми откажеш да ти дам... назаем един. Вземи си нещата. Ще те закарам до Портланд и ще обядваме по пътя. Ще ида да се облека.

- Ще се обадя по телефона казах. Имах огромната нужда да чуя гласа на Кейт. Той смръщи лице.

- На фотографа? Чух как челюстта му изпука, очите му пламнаха. Само запомнете, госпожице Стийл, че никак не обичам да деля нещо с някого каза много тихо, но в гласа му имаше предупреждение. Изгледа ме дълго и студено и тръгна към спалнята.

Господи! Та аз исках само да се обадя на Кейт, но рязката промяна в настроението му ме парализира. Къде отиде онзи щедър, мил, нежен и спокоен мъж, с когото бяхме правили любов преди половин час?

- Готови ли сме? попита Крисчън. Бяхме до двойната врата на фоайето.

Кимнах несигурно. Пак беше делови, отдалечен и вежлив, беше си сложил маската. Носеше черна кожена чанта. Защо? Може би щеше да остане в Портланд. И после се сетих за дипломирането. О, да, щеше да е там в сряда. Беше облякъл черно кожено яке. Със сигурност в тези дрехи не изглеждаше като мултимилионер, милиардер или какъвто ,,-ер" там беше. Изглеждаше като лошо момче, като рок звезда, като топ модел. Въздъхнах. Искаше ми се да имам една десета от осанката му, от стила му, от маниерите му. Беше толкова спокоен, а и как така успяваше да се контролира? Тогава се сетих как избухна заради Хосе. Е, сега поне изглеждаше спокоен и уравновесен.

Тейлър се мотаеше край нас.

- Разбрахме се за утре, нали? попита Крисчън и той кимна.

- Да, сър. Коя кола ще вземете?

Той ми хвърли едно око и каза:

- Осмицата.

- Приятно пътуване, госпожице Стийл каза Тейлър. Гледаше ме мило. Стори ми се, че някъде дълбоко в очите му видях съжаление.

Вероятно мислеше, че споделям странните сексуални навици на господин Грей. „Все още не!", помислих си. Или може би сексът беше еднакъв за всички. Идеята не ми хареса. Нямах никаква база за сравнение, а и нямаше как да попитам Кейт. По този въпрос трябваше да питам Крисчън. Беше съвсем естествено да искам да говоря с някого, а как можех да говоря с него при положение че в един момент той бе отворен, а в следващия затворен.

Тейлър ни отвори вратата да минем и Крисчън извика асансьора. Протегна ръка, хвана ме за брадичката и повдигна главата ми.

- Спри да ядеш тази уста, иначе ще те чукам в асансьора. И изобщо не ме е грижа дали някой ще се качва, или не.

Изчервих се, но се зарадвах да видя усмивка на устните му. Най-сетне настроението му се беше оправило.

- Имам проблем, Крисчън.

Цялото му внимание се закова върху мен.

Асансьорът дойде и влязохме. Крисчън натисна копчето за гаража.

- Ами... изчервих се. Как да му кажа? Трябва да говоря с Кейт. Имам толкова много въпроси за секса, а не мога да говоря с теб, понеже ти не си безпристрастен. Ако искаш от мен да правя всичките тези неща, аз наистина не знам как очакваш да се справя. Просто нямам никаква база за сравнение.

Стана му крайно неприятно.

- Ако се налага да говориш с нея, направи го, но искам да съм сигурен, че имаш думата й, че няма да го сподели с Елиът.

Как можа да каже такова нещо! Кейт не беше такава!

- Тя не би направила такова нещо. Ако тя ми каже нещо за Елиът, аз не бих ти казала.

- Е, разликата е в това, че аз не желая да знам нищо за неговия сексуален живот каза сухо той. Елиът е любопитно копеле. Кажи й, ако трябва, но само за това, което сме правили досега. Иначе ще ме обеси за топките, ако знае какво съм ти намислил каза много меко. Определено не исках да чуя плановете му за мен.