Петдесет нюанса сиво

- Така ли? Колко глупаво си бях помислила, че сексът, който бяхме правили, е бил за него нещо като шоколадов сладкиш с ванилия и орехи и карамел с черешка на върха. „Ало, ти какво си мислиш, че знаеш?"

Сервитьорката ни донесе супа. И двамата я изгледахме подозрително.

- Супа от коприва каза тя, преди да се обърне и да се скрие в кухнята. Останах с впечатлението, че не й хареса отношението на Крисчън. Той я бе игнорирал напълно. Насилих се да опитам супата. Беше много вкусна. Спогледахме се с облекчение. Засмях се, а той ме погледна и наклони глава на една страна.

- Много хубаво се смееш.

- Защо никога не си правил ванила секс? Винаги ли си нравил... каквото си правил?

Той кимна бавно.

- Нещо такова каза предпазливо. За миг се замисли, помръкна, изглеждаше сякаш води някаква вътрешна битка. След това ме погледна решително и продължи: Една от приятелките на майка ми ме вкара в леглото си, когато бях на петнайсет.

- О! „Толкова малък?"

- Тя имаше доста особени вкусове. Бях й подчинен в продължение на шест години.

Мозъкът ми завря, отказваше да приеме истината в признанието му.

- Така че, повярвай ми, Анастейжа, знам много добре за какво става дума. Очите му бяха много замислени.

Гледах го, без да мога да обеля дума. Дори подсъзнанието ми мълчеше.

- Никога не съм имал... обикновена връзка с обикновен секс, по учебник. Така стана, че обучението ми по „Основи на секса" не протече както при другите хора.

Любопитството ме ядеше.

- И не си имал гадже в колежа?

- Не. И поклати глава, за да подсили значението на това „не".

Сервитьорката взе купичките и прекъсна разговора ни за секунди.

- Но защо? попитах, след като тя си замина.

Той се усмихна тъжно.

- Наистина ли искаш да знаеш?

-Да.

- Нямах желание. Тя бе всичко, което исках. Всичко, от което се нуждаех. И освен това щеше да ме пребие до смърт, ако го бях направил. Усмихна се някак нежно при спомена за тази жена.

О, това бе твърде много информация, но исках да зная всичко.

- Ако е била приятелка на майка ти, на колко години е била тогава?

- На достатъчно, за да знае повече от мен засмя се той.

- Виждаш ли се с нея? -Да.

- А все още ли... ами... знаеш... Изчервих се.

- Не. Усмихна ми се гальовно. Тя е просто добра приятелка.

- О! А майка ти знае ли?

Погледът му казваше: „Я не ставай глупава!"

- Не, разбира се!

Сервитьорката се върна с ястие от еленско, но апетитът ми бе изчезнал. Крисчън сексуалният роб. Каква новина само! Отпих огромна глътка вино. Както винаги се оказа прав. Беше превъзходно. Господи, всичко това бе прекалено много за мен. Трябваше ми време да обмисля, да остана сама със себе си, време, когато той не е наблизо и не ме разсейва с присъствието си. Той беше така обсебващ, а сега бе хвърлил и бомбата. Знаел какво е. Значи уравнението беше просто.

- Не е възможно да сте били заедно всеки ден, в смисъл на постоянна връзка.

- Беше постоянна връзка, макар че не я виждах всеки ден. Беше много... трудно. Все пак аз ходех на училище, после отидох в колежа. Храни се, Анастейжа.

- Крисчън, моля те, наистина не мога да ям сега. Исках да му кажа, че това, което бе споделил, ми е взело акъла, но не посмях.

Изражението му се промени и той ме погледна твърдо и настоятелно.

- Яж! каза тихо, твърде тихо.

Погледнах го. Този мъж, сексуално насилван в много ранна възраст... беше заплаха.

- Дай ми минутка помолих тихо. Той мигна няколко пъти, съгласи се и продължи да се храни.

„Ако подпиша, ще е така. Той ще командва, аз ще изпълнявам".

Дали исках точно това? Взех вилицата и ножа и отрязах парче месо. Бе приготвено много добре.

- Така ли ще е, ако подпиша... това ли ще е връзката ни? Ти ще командваш, аз ще изпълнявам? Не можех да го погледна, докато задавах въпроса.

-Да.

- Разбирам.

- И най-важното е, че ти ще искаш да го правя добави той със същия много тих глас.

- Много силно се съмнявам. Отрязах още едно парче месо и преди да го лапна казах:

- Това е много голяма крачка.

- Така е каза той и затвори очи. Когато ги отвори, бяха мъртвешки сиви. Анастейжа, трябва да направиш това проучване, да прочетеш договора. Мога да дискутирам с теб всяка точка. И ще го направя с радост. Ще бъда в Портланд до петък. Може да говорим преди това. Говореше бързо, думите му летяха към мен. Обади ми се. Може да се видим за вечеря, да речем в сряда вечерта? Наистина искам това между нас да се получи. Никога досега не съм желал нещо по-силно от това тази връзка да проработи.

Беше толкова искрен, копнежът му, горящото го желание. И точно това не разбирах. Защо аз? Защо не някоя от онези петнайсет? О, не исках да съм номер в списъка му. Номер шестнайсет? От многото преди и след мен.

- Какво се случи с петнайсетте преди мен?

Погледна ме изненадано, поклати глава, после каза уморено:

- Различни неща. Но в крайна сметка, като цяло... спря за миг, като че ли търсеше думата несъвместимост.

- И смяташ, че ние сме съвместими?

-Да.

- И вече не се виждаш с никоя от тях?

- Не, Анастейжа, не се виждам с никоя от тях. Аз съм моногамен във връзките си с жени.

О, това вече беше нещо ново.

- Ясно.

- Направи това проучване, Анастейжа.