Петдесет нюанса сиво

Никога не бях напускала Америка. Кейт обаче заминаваше на семейна почивка в Барбадос с родителите си и брат си Итън. За цели две седмици! Щях да се преместя в новия апартамент без Кейт. Би било доста странно без нея. Итън бе обиколил света през годината, след като бе завършил. Чудех се дали ще го видя преди да заминат. Той беше прекрасно момче. Телефонът звънна и ме изтръгна от блуждаещите ми мисли.

- Това ще да е Хосе.

Въздъхнах. Налагаше се да говоря с него. Сграбчих слушалката.

- Здрасти.

- Слава богу, Ана! Върнала си се! Хосе почти крещеше от облекчение и радост.

- Очевидно казах саркастично.

Той млъкна и каза плахо:

- Мога ли да те видя? Съжалявам за петък. Бях пиян... знаеш, Ана... и ти... Ана, моля те прости ми.

- Разбира се, че ти прощавам. Само гледай да не се повтори. Знаеш, че нямам такива чувства към теб.

Той въздъхна тежко, тъжно.

- Знам, Ана. Мислех си, че ако те целуна, може да промениш решението си и дори да променя чувствата ти към мен.

- Хосе, аз наистина много те обичам и ти означаваш много за мен. Ти си братът, който нямам. Това никога няма да се промени. И ти го знаеш също толкова добре, както и аз. Наистина не исках да го наранявам, но това беше самата истина.

- Значи си с него? Гласът му бе пълнен с омраза и погнуса.

- Не съм с никого, Хосе.

- Но си прекарала нощта с него.

- Това не ти влиза в работата.

- Заради парите му ли спа с него?

- Хосе...! Как можеш да кажеш такова нещо?... Как смееш! Заеквах, потресена от наглостта му.

- Ана заскимтя той. Не ми беше възможно по никакъв начин да се затормозявам допълнително с още един ревнив мъж. Знаех, че е наранен, но така или иначе ми беше писнало от всичко. Крисчън Грей ми беше достатъчен.

- Може да пием кафе утре. Ще ти се обадя. Смекчих тона. Хосе ми беше приятел и наистина го обичах, но точно сега не ми беше до тези драми.

- До утре тогава. Ще се обадиш, нали? Надеждата в гласа му сви сърцето ми.

- Да... Лека нощ, Хосе. И затворих, без да дочакам отговора му.

- Какъв е проблемът всъщност? попита Катрин, и то така, че нямаше начин да не отговоря. Реших да съм откровена. Винаги е добра стратегия. Поне в този случай ми се стори удачна. Щеше да ми извади сърцето, ако не й кажех.

- Опита се да ме... сваля доста грубо в петък.

- Хосе ли? И Крисчън Грей? Феромоните ти трябва да са работили доста здраво. За какъв се мисли тоя глупак? каза ядно тя и продължи да опакова.

След четирийсет и пет минути спряхме с опаковането, за да вечеряме. Специалитетът на заведението моята лазаня. Кейт отвори бутилка евтино червено вино и седнахме сред кашоните да ядем и да гледаме тъпизми по телевизията. Това беше вече нещо съвсем нормално, естествено, земно особено след последните четирийсет и осем часа... лудост. Наслаждавах се на моето първо спокойно хранене без някой да ми опява на главата или да ме кара да бързам. Каква беше тая негова мания с храненето? Кейт прибра масата, а аз довърших опаковането в хола. Останаха само диванът, телевизорът и масата. Нямаше кой знае колко за опаковане. Само нещата в кухнята и в двете стаи. А имахме цяла седмица.

Телефонът звънна пак. Беше Елиът. Кейт ми намигна и изтича в стаята си като четиринайсетгодишно момиче. Знаех, че трябва да седне да пише речта си за церемонията по дипломирането, но Елиът се оказа много по-важен. Какво толкова имаше в мъжете от това семейство? Защо бяха толкова обсебващи, всепоглъщащи и неустоими?

Хванах дистанционното и защраках безцелно по каналите. Но дълбоко в себе си усещах как онзи плик на дъното на чантата ми ме привлича като магнит. Не знаех дали имам сили и смелост да го отворя тази нощ.

И Хосе, и Крисчън искаха нещо от мен. Хосе беше лесен, но Крисчън... за Крисчън се искаха много повече умения и сръчност. Нямаше начин да го баламосаш, а Хосе беше податлив. Част от мен искаше да бяга далеч, да се скрие. Какво да правя? Сивите му напрегнати очи, премреженият му поглед изникнаха в съзнанието ми и цялото ми тяло се сгърчи от желание. Дори не беше край мен, а аз бях възбудена. Не може да е само заради секса! Спомних си колко нежен бе сутринта, докато правех закуска, колко бе щастлив да ме види засмяна и как изгуби ума и дума в хеликоптера, видях го отново на рояла, с неговата сладка, горчива и тъжна музика.

Толкова сложен за разбиране! И сега знаех отчасти и защо е станал такъв. Едно младо невинно момче, насилвано, вкарано с ритник в света на сексуалните прищевки от една зла жена. Нищо чудно, че бе остарял без време. Сърцето ми се сви при мисълта през какво е минал като дете. Бях прекалено наивна и невежа, но може би „проучването" щеше да хвърли някаква светлина. Не бях убедена, че искам да знам. Дали наистина ми бе нужно да се запознавам със светове, за които нямах абсолютно никаква представа? Определено беше много голяма крачка.

Ако не го бях срещнала, щях да съм все така щастлива и блажено невежа. Спомних си за предната нощ и за сутринта и за невероятното сексуално изживяване, което ми подари той. Дали наистина исках да се сбогувам с това? „Не!" изкрещяха в един глас и подсъзнанието ми, и моето друго аз.