Петдесет нюанса сиво

- Кейт, това звучи ужасно!

Тя ме гледаше тъжно.

- Да, отне ми година, докато изпитам първия си оргазъм при нормален секс с мъж. А ето те теб първи път и вече...

Кимнах засрамено. Моето друго аз бе седнало в поза лотос, съвсем спокойно, като се изключи самодоволната усмивка.

- Радвам се, че даде девствеността си на човек, който може да разпознае къде му е гъзът и къде му е лакътят. Тя ми намигна.

- Кога ще го видиш пак?

- В сряда. Ще вечеряме заедно.

- Значи го харесваш?

- Да. Но не съм сигурна за бъдещето.

- Защо?

- Той е много сложен за разбиране, Кейт. Неговият свят е много по-различен от моя. Хм, страхотно извинение. И дори, ако се напънеш, може и да повярваш. Много по-добро от: има червена стая за мъчения и иска да ме направи секс робиня.

- Моля те, Ана, не прави нищо с него заради парите му. Елиът каза, че за Крисчън е много необичайно да излиза с някого.

- Така ли каза? Гласът ми се извиси с цяла октава.

„Издаваш се, Стийл. Я по-спокойно". Подсъзнанието ми ме

гледаше укорително и размахваше заканително пръст, после извади отнякъде везните на правосъдието, за да ми напомни, че той може да ме съди, ако издам нещо. Ха... и какво щеше да ми направи? Да ми вземе всичките пари ли? Трябваше да видя в Гугъл какво следва при нарушаване на такова споразумение, докато правя другото „проучване", както ми беше наредил. Беше като домашно. Може би щеше да ми сложи и оценка накрая.

Изчервих се, като се сетих за високата оценка, която бях получила във ваната за орален секс.

- Какво има, Ана?

- Спомних си нещо, което каза Крисчън.

- Изглеждаш различна каза любвеобилно Кейт.

- Чувствам се различна. И ме боли признах.

- Боли те?

- Малко. Изчервих се пак.

- И аз съм така. Мъже! Какво да ги правиш каза тя с престорено отвращение. Като животни са!

И двете избухнахме в смях.

- Е как пък ще те боли? зачудих се аз.

- Ми, много пъти... протърках се.

Изкисках се.

- Кажи ми за Елиът Ненаситния попитах, след като се посмях. За първи път се почувствах спокойна след оня миг, в който чаках на опашката в бара, преди телефонното обаждане, откъдето тръгна всичко това. Оня последен миг, когато се възхищавах на господин Грей от... далеч. Какви щастливи и спокойни дни!

Кейт се изчерви. Катрин Агнес Кавана беше заприличала на Анастейжа Роуз Стийл! Погледна ме с онзи чист като капка роса поглед. Никога не я бях виждала да реагира така при мисълта за който и да било друг мъж преди Елиът. Не бях изненадана. Бях в шок. Къде беше моята Кейт? Какво бяха направили с нея?

- О, Ана. Думите забликаха от нея, без да успее да наниже нито едно смислено изречение Той... е... толкова... всичко... И когато ние... О!... Толкова беше хубаво...

- Мисля, че се опитваш да ми кажеш, че наистина го харесваш.

Тя закима.

- Ще се видим в събота. Ще ни помогне да се преместим. Тя запляска с ръце, скочи от дивана и направи няколко пируета към прозореца. Местенето! Бях забравила! Въпреки всичките тези куфари и кашони около мен.

- Много мило от негова страна казах и наистина се радвах, защото ако го опознаех по-добре, може би щях да изкопча нещо повече за Крисчън неговия странен и дълбоко обезпокоителен брат.

- Какво правихте снощи? попитах. Тя ми хвърли онзи поглед „Какво-мислиш-сме-правили?" и ме изгледа леко глуповато.

- В общи линии това, което и вие. Само че първо вечеряхме каза тя усмихнато. Наистина ли си добре? Изглеждаш малко объркана.

- Да, объркана съм. Крисчън е доста емоционален, краен дори.

- Да, забелязах нещо такова в него. Но с теб се държа добре, нали?

- Да уверих я. Май съм доста гладна. Искаш ли да сготвя нещо?

Тя кимна, хвана две книги и ги сложи в багажа си. После попита:

- Какво мислиш да правиш с тези книги, които ти подари?

- Ще ги върна.

- Сериозно?

- Това е ужасно скъп подарък. Не мога да го приема, особено сега.

Тя кимна, че съм права.

- Разбирам те. Дойдоха две писма за теб, а и Хосе звъни през час. Наистина е отчаян.

- Ще му се обадя казах ядно. Ако кажех на Кейт за Хосе, щеше да го обеси за топките или да го опече на бавен огън и да го изяде за закуска. Взех писмата от масата и ги отворих.

- Ей, имам интервюта за работа! След две седмици. В Сиатъл. За отдел Вътрешен пласмент!

- За кое издателство?

- И за двете!

- Казах ти, Ана, че с дипломирането ти всички врати ще се отворят за теб.

Разбира се, Кейт вече имаше уреден стаж в „Сиатъл Таймс". Баща й познавал някой, който пък познавал някой друг и така нататък.

- Какво мисли Елиът за заминаването ти? попитах.

Кейт се замота из кухнята и за първи път тази вечер изглеждаше разколебана.

- Разбира какви са обстоятелствата. Една част от мен е против, но не мога да не призная, че се изкушавам при мисълта да се пека на слънце две седмици. Освен това майка ми много държи на това. Мисли си, че това е последното ни семейно събиране преди аз и Итън да се присъединим към работещата младеж.