Петдесет нюанса сиво

- Добре съгласих се бързо и му се усмихнах с облекчение. Мисълта за Кейт с топките на Крисчън в ръка не беше нещо, за което исках да се замислям.

- Колкото по-скоро имам съгласието ти за подчинение, толкова по-добре. Тогава ще се сложи край на всичко това каза той и поклати глава.

- Край на кое?

- На това винаги да ме предизвикваш и да си толкова упорита.

Хвана ме за брадичката и ме целуна нежно и сладко. Вратата на асансьора се отвори, той хвана ръката ми и ме поведе към гаража.

Аз? Да го предизвиквам? С какво?

До асансьора видях черното ауди, но когато Крисчън натисна копчето за автоматично отваряне, разбрах, че няма да пътуваме с него, а с черна лъскава спортна кола на сгъваемия й покрив задължително трябваше да има дългокрака блондинка в оскъдно облекло или дори без такова.

- Много хубава кола казах.

Той се усмихна.

- Знам. И за някаква част от секундата онзи сладък, весел, безгрижен Крисчън се върна в тялото му. Стана ми топло и хубаво. Беше толкова развълнуван. Момчетата и техните играчки. Не можах да прикрия усмивката си. Той ми отвори вратата и се качих. Колата беше много ниска. Той мина отзад, качи се и сви дългото си тяло до мен.

„Как успява да е толкова грациозен във всичко, което прави?"

- Каква е марката?

- Ауди R8 Спайдър. Днес времето е хубаво. Можем да свалим гюрука. Имам и бейзболна шапка тук някъде. Всъщност трябва да са две. Посочи жабката. Има и слънчеви очила, ако искаш.

Моторът изръмжа. Той сложи чантата си зад седалките, натисна някакво копче и гюрукът бавно се сви назад. Натисна друго копче и ме заля Брус Спрингстийн.

- Предполагам, обичаш Брус. Усмихна се. Бавно излязохме от паркинга към рампата и изчакахме вратата на гаража да се вдигне.

Беше прекрасен майски ден. Бръкнах в жабката и извадих бейзболните шапки. Дали обича бейзбол? Подадох му едната и нахлузих другата ниско над очите си.

Хората по улиците ни гледаха. Отначалото мислех, че гледат него. После ме натисна параноята и реших, че всички гледат мен, защото знаят какво съм правила през последните дванайсет часа. Накрая обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Крисчън изглеждаше отнесен и замислен.

Нямаше много движение и успяхме да стигнем бързо до магистрала 5. Вятърът свистеше над главите ни. Брус пееше за копнежи и огньове. Колко уместно! Изчервих се само от думите на песента. Крисчън ме погледна. Беше си сложил слънчеви очила. Не можех да видя какво става зад тях. Ръката му се плъзна от лоста към коляното ми и леко го стисна. Дъхът ми спря.

- Гладна ли си?

Бях, но не за храна.

- Май не.

Той сви устни недоволно.

- Трябва да се храниш, Анастейжа. Знам едно много хубаво място близо до Олимпия. Ще спрем там.

Стисна коляното ми пак, хвана волана и натисна газта. Скоростта ме залепи на седалката. Майчице! Тая кола можеше да лети.

Ресторантът беше малък и уютен. Дървена къщичка сред гората. Беше съвсем обикновен обикновени столове и маси, карирани покривки, малки вазички с бели цветя в тях. На вратата пишеше с грамадни букви CUISINE SAUVAGE. Вероятно кухнята наистина беше превъзходна.

- Не съм идвал отдавна тук. Няма голям избор готвят това, което наберат или уловят пошегува се Крисчън. Засмях се. Сервитьорката дойде да вземе поръчката ни за напитките. Изчерви се, щом го видя. Опитваше се да не го гледа в очите, като криеше погледа си зад дългия си рус бретон. Харесваше го! Не бях само аз.

- Две чаши пино гриджо каза авторитетно Крисчън. Издразних се.

- Какво има? рязко попита той.

- Исках диетична кола.

Той присви сивите си очи и поклати глава.

- Пиното е хубаво вино. Ще върви с яденето, независимо какво ще ни дадат.

- Да ни дадат ли?

- Да. Усмихна се с ослепителната си усмивка. Стомахът ми се качи над далака. Не можех да му устоя. Можех само да бъда отражение на неговата умопомрачително красива физиономия.

- Майка ми те хареса.

- Мислиш ли? Изчервих се от удоволствие.

- О, да! Винаги е мислила, че съм гей.

Сетих се за онзи мой въпрос от интервюто. Знаех си, че никога няма да го забравя.

- Защо е мислила, че си гей? прошепнах сконфузено.

- Защото никога не ме беше виждала с момиче.

- О! Нито една от петнайсетте?

Усмихна се.

- Имаш добра памет. Не, с никоя от тях. Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път, както и ти каза тихо той.

- Така ли?

- Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен? Очите му горещо се впиха в моите и аз пак забравих да дишам.

Сервитьорката дойде с виното и бързо отпих огромна глътка. Дали само констатираше фактите, или се леко се отваряше пред мен?

- И за мен този уикенд беше много хубав казах.

Той присви очи.

- Спри да ядеш тази устна изръмжа и добави, вече по-меко: И за мен.

- Какво е ванила секс? попитах само и само да се разсея от съблазнителния му поглед. Той се засмя.

- Просто обикновен секс, Анастейжа. Без играчки. Разбираш какво искам да кажа. Е, да, не разбираш съвсем, но... да, това означава.