- О, само назаем е. Иска да го пробвам. Естествено, извинението ми издишаше. Но за мое учудване Кейт не възрази. Не беше за вярване! За първи път номерът мина. Кейт ми подаде чая и кимна с разбиране.
Лаптопът беше сребрист, лъскав и наистина много красив. И голям. Крисчън Грей обича нещата да са мащабни. Сетих се за грамадния му хол. Всъщност за целия му огромен апартамент.
- Има най-новия софтуер, всички необходими програми са инсталирани, 1,5 терабайтов диск плюс 32 гигабайта памет. За какво планирате да го ползвате?
- Да... пращам имейли.
- Имейли? Той едва не се задави.
- И за едно проучване. Повдигнах извинително рамене.
Младежът въздъхна. Не разбираше. И с право.
- Е, добре, както и да е. Лаптопът има инсталиран безжичен интернет с пълно покритие и съм го вързал към вашия акаунт. Може да работи практически от всяка точка на света. И погледна лаптопа с копнеж.
- Мой акаунт?
- Новият ви имейл адрес.
„Имам имейл адрес?"
Той посочи една икона на екрана и продължи да говори. Всичко ми беше като мъгла. Нямах представа за какво иде реч и като цяло, ако трябва да съм честна, не ме и интересуваше. Исках само да ми каже как се включва и как се изключва. Мислех, че с останалото все някак ще се справя. Все пак бях ползвала лаптопа на Кейт четири години. Кейт подсвирна, очевидно силно впечатлена.
- Това не е ново поколение, това е новото след новото. Погледна ме многозначително. Повечето жени поучават цветя или някое и друго бижу добави и се опита да потисне усмивката си.
Погледнах я ядно, но наистина не можех да й се разсърдя. Избухнахме в смях и компютърджията ни изгледа малко стреснато: очевидно не проумяваше за какво става дума. После извади бележката за доставка и ме помоли да подпиша.
Докато Кейт го изпращаше, аз седнах с чая и отворих програмата за имейли и вече ме чакаше имейл от Крисчън. Глътнах си езика. Имах имейл от Крисчън Грей! Отворих го малко нервно.
Натиснах „Отговори".
Получих отговора му почти незабавно.
Нямаше как да не се засмея.
Отново отговори незабавно. Пак се усмихнах