Написах „доминантно-подчинени връзки" в Уикипедия.
След половин час ми се гадеше и бях шокирана до мозъка на костите си. Имах ли нужда от тази информация? „Мили Боже, затова ли е тая Червена стая?" Седях втренчена в екрана и една част от мен, една много влажна част от мен, с която се бях запознала неотдавна, беше сериозно възбудена.
12.
За първи път в живота си отидох да тичам по собствено желание. Намерих отвратителните девствени чисто нови кецове и някакво долнище на анцуг и нахлузих тениска. Прибрах косата си на плитки, изчервих се, като се сетих за последния път, когато бяха сплетени, и пъхнах в ушите си слушалките на айпода. Не можех да стоя повече пред това чудо на съвременната технология и да чета крайно обезпокоителни материали. Имах нужда да изразходя малко от тая насъбрала се енергия. И за да съм откровена, бях решила да бягам до „Хийтман" и да моля оня маниак контрольор да правим секс. Но това беше на пет мили, а не бях сигурна дали ще мога да пробягам и една, да не говорим за пет. Освен това имаше опасност да ме върне или да ми откаже, което щеше да е повече от унизително.
Кейт тъкмо слизаше от колата, когато поемах бегом марш. Почти изтърва торбите с покупките, като ме видя. Ана Стийл по кецове. Махнах й и изобщо не спрях пред Кейт Инквизиторката Определено имах нужда да съм сама. Хукнах към залеза. Небето беше с цвят на опал.
Тичах из парка. Исках го. Много. Но при тези негови условия? Какво да правя? Нямах представа. Може би трябваше да преговарям и да кажа какво искам аз. Да минем през този смехотворен договор ред по ред и да му кажа кое за мен е допустимо и кое не. Според това, което бях прочела, такъв договор нямаше кой знае каква сила и не беше официален документ и той вероятно го знаеше. Но с него той реално поставяше параметрите на връзката ни. Тоест какво можех да очаквам аз и какво можеше да очаква той моето пълно подчинение. Не знаех дали съм готова да му дам толкова много. Не знаех дали мога да му дам нещо изобщо.
Глождеше ме и въпросът защо е станал такъв. Дали защото е бил прелъстен от онази жена токова малък? Не знам. Той беше загадка, откъдето и да го погледнеш.
Спрях и опрях ръце на коленете си; дишах трудно, но свежият въздух в дробовете ми дойде като катарзис. Усетих как набирам решителност. Трябваше да му напиша един имейл и да му кажа какво мисля и след това да обсъдим всичко в сряда. Поех дълбоко въздух и хукнах към апартамента.
Кейт беше напазарувала така както винаги много. Дрехи. Сега за Барбадос. Предимно бикини и туники в нужния цвят. Знаех, че ще изглежда прекрасна във всяка дреха. Въпреки това, ме накара да седна и да коментирам, докато ги пробваше поред. Няма много начини да кажеш: „Изглеждаш прекрасно, Кейт". Имаше изваяно тяло, тяло за милиони, тяло, за което някои жени биха дали половин живот. Не го правеше нарочно, знам. В крайна сметка й казах, че имам да опаковам някакви книги, и завлякох жалкия си изпотен задник до стаята си. Нямаше начин да се почувствам по-неадекватна. Грабнах последния писък на технологията и го сложих на бюрото си.