Затворих лаптопа, ухилена като идиот. Как можех да му устоя? Закачливият Крисчън Грей. Щях да закъснея за работа. Е, все пак ми беше последната седмица и се надявах да ми пуснат малко аванта. Хукнах към душа. Не можех да махна глупавата усмивка от лицето си. Той ми беше пратил мейл! Радвах се като малко дете на нова кукла. И цялото безпокойство и яд от договора изчезна. Докато си миех косата, се чудех какво по-напред да го питам. Със сигурност тези неща трябваше да се обсадят. Ами ако някой хакер влезеше в акаунта ми? Изчервих се дори при мисълта за това. Облякох се бързо, викнах „чао" на Кейт и хукнах към работата. Последната ми седмица в „Клейтьн".
Хосе се обади в единайсет.
- Ей, правим ли го това кафе, или не? Говореше като онзи, стария Хосе, като моя приятел Хосе, а не както го нарече Крисчън... как го нарече... ухажор.
- Разбира се. На работа съм. Можеш ли да минеш насам към... да кажем дванайсет?
- Добре, значи в дванайсет.
Той затвори, а аз се захванах да зареждам четки за боядисване и да мисля за Крисчън Грей и за договора му.
Хосе дойде точно навреме. Нахлу в магазина като игриво чернооко малко кученце.
- Ана! Усмихна се с ослепителната си испано-американска усмивка с многото си и прекалено бели зъби. Не можех да му се сърдя повече.
- Здрасти, Хосе. Прегърнах го. Умирам от глад. Ще кажа на шефовете, че излизам за обяд.
Тръгнахме към най-близкото кафене. Хванах го за ръка. Бях му толкова благодарна, че е... нормален. Че е човек, когото познавам и разбирам.
- Ана, съвсем ме забрави каза той. Наистина ли си ми простила?
- Хосе, знаеш, че не мога да ти се сърдя дълго. Той се усмихна.
Нямах търпение да се прибера у дома и да видя дали имам имейл от Крисчън и евентуално да започна това проучване. Кейт не си беше вкъщи. Включих лаптопа и отворих програмата за имейли. Разбира се, имах поща от Крисчън. Буквално подскачах на стола от радост.
Поздравих се.
Крисчън Грей ми бе изпратил емайли! Усмихнах се широко и кликнах иконата на Гугьл.