Пясъчна буря

— Не чак от онова начало, доктор Дан. Елементарна химия. Водата е съставена от два атома водород и един кислород. Странното е, че тези атоми в молекулата са под ъгъл.

Корал посочи към първия чертеж на екрана.

— Именно тази чупка води до лек поляритет — отрицателен заряд при кислородния атом, положителен при водородните. И точно заради нея водата може да приема и необичайни форми. Като леда.

— Ледът е необичайна форма? — обади се Омаха.

— Ако ще ме прекъсваш постоянно… — Корал се намръщи.

— Индиана, остави я да довърши.

Корал признателно кимна на Кара.

— Когато материята се кондензира от газ в течност и в твърдо тяло, тя става все по-плътна и заема все по-малко пространство. Не е така при водата обаче. Тя достига най-високата си плътност при четири градуса по Целзий. Преди да замръзне. Когато замръзне, тази особена прегъната молекула образува необичайна кристална решетка с доста допълнително пространство в себе си.

— Лед — промърмори Сафиа.

— Ледът е с по-ниска плътност от водата, много по-ниска. Затова и се носи над нея. Ако не беше така, на Земята нямаше да има живот. Ледът, който се образува по повърхността на езерата и океаните, щеше моментално да потъва и да смазва всичко живо под себе си, отнемайки на ранните форми на живот всякакъв шанс да се развият. Освен това плаващият лед изолира водните басейни, като по този начин защитава живота, вместо да го унищожи.

— Но какво общо има всичко това с антиматерията? — попита Омаха.

— Ще стигна и дотам. Исках преди това да подчертая особените свойства на водната молекула и способността и да влиза в странни конфигурации. Защото има и друг вариант на нейната структура. Случва се постоянно в обикновената вода, но трае само наносекунди. Тази форма е твърде нестабилна при земните условия. В космоса обаче водата заема и запазва точно тази необичайна форма.

Корал посочи към следващия чертеж на екрана.

— Това е двуизмерно изображение на двайсет водни молекули в сложна конфигурация. Нарича се пентагонален додекаедър, или петоъгълен дванадесетостенник.

— Но най-вярна представа ни дава триизмерното изображение. — Корал посочи третата рисунка.

— Прилича на голяма куха сфера — каза Омаха. Корал кимна.

— И е точно това. Додекаедърът е познат и под името „бакибол“, топката на Баки. Наречен е на архитекта Бакминстър Фулър, който създал подобни конструкции.

— Значи тези бакиболове ги има в космоса — уточни Сафиа. — Но тук са с краткотраен живот.

— Проблем в стабилността.

— И защо тогава ни разказваш за тях? — попита Кара. Дани се надигна на пръсти и посочи към езерото.

— Водата тук е пълна с такива бакиболове, стабилни и непроменени.

— Голяма част от водата — съгласи се Корал.

— Как е възможно? — попита Сафиа. — Какво ги прави стабилни?

— Онова, което дойдохме да търсим — каза Корал, вперила поглед в езерото. — Антиматерията.

Омаха се приближи.

Корал натисна няколко клавиша.

— Антиматерията и материята поради своята противоположност се привличат и точно поради това антиматерията не се среща на Земята. Материята е навсякъде и антиматерията би се самоунищожила моментално. В Лабораториите ЦЕРН в Швейцария учените произведоха частици антиматерия и успяха да ги опазят за период от време в магнитни вакуумни камери. Бакиболовете изпълняват същата функция.

— Как? — Омаха се наведе над рамото на Корал, докато тя отваряше прозорец с нова диаграма.

— Защото бакиболовете действат като микроскопични магии камери. В центъра на тези сфери има абсолютно празно пространство, вакуум, в който антиматерията може да оцелее. — Тя посочи към буквата „А“ в центъра на диаграмата. — От своя страна, антиматерията се отплаща на бакибола. Привлича водните молекули и по този начин сгъстява сферата, точно колкото да осигури стабилност на бакибола. И понеже е заобиколен отвсякъде от еднакво количество водни молекули, атомът антиматерия виси в идеалния център на сферата, без да се допира до материя. Корал плъзна поглед по групата хора.

— Стабилизирана антиматерия — каза Омаха. Корал въздъхна.

— Стабилна, докато не я бомбардира силен електрически заряд или не влезе в близък контакт с мощен магнит или радиация. Всеки от тези фактори нарушава равновесието. Бакиболът се срива в себе си, антиматерията влиза в контакт с водната молекула и се самоунищожава, освобождавайки енергия. — Корал погледна към димящите останки на машинката си. — Неограничена енергия.

Мълчанието се проточи.

— Как се е озовала тук цялата тази антиматерия? — попита Кара.

Дани кимна.

— Тъкмо говорехме за това, когато пристигнахте. Опитвахме се да изградим някаква хипотеза. Помниш ли, Омаха, разговора в пикапа за накланянето на земната ос, което превърнало този район от пищна савана в пустиня?

— Преди двайсет хиляди години — каза той.

Дани продължи:

— Доктор Новак предположи, че метеорит от антиматерия, достатъчно голям да оцелее при преминаването си през атмосферата, е ударил Арабския полуостров, взривил се е и се е заровил дълбоко в порестия пясъчник, създавайки този кристален мехур под земята.

Докато всички оглеждаха пещерата с нови очи, Корал обясни: